детски книги

Буболечкотърсачи

Децата сякаш по природа са невероятно любопитни към всякакви пълзящи и/или летящи гадинки. Моите съвсем не са изключение от това правило 😀Понякога тичат след някое летящо бръмбарче и се опитват да го хванат и да ми го покажат. Друг път, въпреки, че може малко да се страхуват от буболечето (след като беше ужилена от оса, Алекс вече е с едно на ум за тях) пак застават малко в страни и любопитно наблюдават малката гадинка.

Аз самата, вече като възрастен, съм с различна поносимост към различните видове буболечки, но дори въпреки това, имам ясен спомен как сме гонили калинки и божи кравички на поляната пред блока като малки, само за да ги разгледаме малко по-от близо 😀 Може би в някаква степен и заради тези спомени от моето безгрижно детство, но съм искрено щастлива да видя, че децата се вълнуват да разглеждат и знаят повече за всички живи същества в заобикалящата ни природа. Винаги, когато забележат някоя калинка, червейче, охлюв или красива пеперуда, спираме разходката, за да им се полюбуваме или разгледаме отблизо (ако буболечето го позволява). Дори, когато ходихме в Природонаучния музей в Пловдив, Алекс и Коко бяха запленени от тропическата зала и тази с безгръбначните, където успяха да разгледат много от близо всякакви пеперуди, богомолки, бръмбари и дори (така плашещите) пчели и оси.

Поради цялото това вълнение, което виждам у децата (и което се надявам да успеем да съхрани за максимално много време, преди да успеят да прихванат някоя от фобиите на възрастните), още щом разбрах, че предстои да излезе “Голяма книга за буболечките” на издателство Ракета, бях категорична – тази книга трябва да е част от тяхната (а, когато позволят, и моята 🤞) библиотека.

Не казах на децата за книгата, докато не се появи у дома, за да не им развалям изненадата. Не мога да ви опиша колко много й се зарадваха и двамата. Получихме книгата в началото на Декември и от тогава не я пускат дори за ден. Едва успях да се добера до нея, за да й направя някоя и друга снимка. Няма друга детска енциклопедична книга у дома, която да им е задържала толкова време вниманието и да няма изглед да я пуснат.

Книгата е толкова впечатляваща, че вече се прибират от градина с думите “Мамо, прочети за охлювите.”, “Мамо, искам да знам за паяците” …“Голяма книга за буболечките” не е типичната енциклопедична книга. Тя е, може би, най-красивата книга на тази тематика, която аз самата съм виждала досега през жвота си. За разлика от другите енциклопедични книги, Голяма книга за буболечките, не е пълна с многожество снимки на всякакви малки гадинки. Дори напротив – сред страниците й се разгръща приказно красивият свят на илюстрациите на Ювал Зомер (който не е просто илюстратор , но и азвторът на книгата). Книгата е направена толкова красиво и с внимание дори към най-малката мравчица 😀, че няма как децата, а и родителите им (в мое число), да не останат възхитени.

Обаче книгата не впечатлява само с дизайн, качество, но и с подборана информацията, която подава към младият слушател/читател. Структурата й пък подтика не само към пасивно слушане/четене, но към взаимодействие с книгата!!! Почти на всяка страница, след като детето се запознае със съответния вид буболечки, има задача – да открие някоя конкретна гадинка, да преброи колко са изобразените буболечета или друго. А почти в самият край на книгата има идеи как децата да накарат буболечките да се почувстват добре 😀 като направят хотел за пчели или къмпинг за пълзящи гадинки 😀

Предполагам се досещате, че всички видове глезотии за буболечки вече са планирани за изработка веднага щом се позатопли и успеем да идем до село (с изключение на кафенето за пеперуди, която обещах да направим на терасата, но отново след като се е затоплило навън) 😀

Междувременно (докато се стопли) децата, заедно с “Голяма книга за буболечките”, ме предизвикват ежедневно да развивам въображението си, като измислям занимания с буболечки и в студено време 😀. До момента по хладилника вече пъпкят няколко калинки и две пеперуди, а по етажерката в хола се разхождят и няколко гъсенички (скоро ще споделя повече за това как сме ги изработили) … Отделно от това, се забавлявахме да правим от кебабчетата червейчета, за да убедя децата да вечерят 😀

Но най-хубавото от срещата ни с това прекрасно творение на издателство Ракета не са заниманията, включващи всякакви летящи и пълзящи гадинки. Най-хубавото е, че благодарение на “Голяма книга за буболечките” децата не само опознават заобикаляща ни фауна, но и се учат се още повече да обичат природата и да се отнасят с уважение дори към най-малките същества наоколо ❤️

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.