мама чете

Като след прерийния пожар – изглежда, че е краят на света… Но след изгарянето почвата е по-богата и могат да израстат нови неща…

За тази книга не мога да НЕ напиша нищо.

Още съм като в някакъв особен сън и сякаш не съм напълно излязла от книгата … или пък тя не е излязла от мен … Точното усещане след края й е – сякаш някой ме е хванал, размятал ме е из стаята, след което ме е оставил кротко и спокойно върху дивана. Съзнанието ми е като в сън – зашеметено и развълнувано.

Книгата е особена … Има няколко основни персонажа и начина, по който са представени го прави трудно да си избера един или двама, които да ми бъдат фаворити. Във всеки има човещина, любов, гняв … всеки прави грешки, всеки има сърце, макар и някои да се опитват да го скрият зад маски, условностти, обществен натиск …

Мисля си, че може би една от основните причини толкова да ме впечатли “Малки пожари навсякъде” е, вероятно, това, че благодарение на тази книга, човек успява да погледне на една и съща ситуация от различни гледни точки. Веднъж гледаме през очите на майката, друг път през тези на децата, на любимия, на изоставения … Мога да позная себе си в почти всеки от персонажите и този поглед като “отстрани” ми помага да се осъзная, ако мога така да го изразя. Някои моменти са като шамар за събуждане, други са като мило майчино погалване по косата.

„За родителя детето не е само човек, то е място, своеобразна Нарния, огромно пространство, където настоящето, в което той живее, миналото, което помни, и бъдещето, за което мечтае, съществуват едновременно.“

“Малки пожари навсякъде” – Селест Инг

Книгата ме провокира да мисля, да разсъждавам … да чувствам. Авторката води читателя измежду персонажите и техните историите без да натрапва директно някакво мнение. Тя само поднася фактите, събитията и хората, а изводите и оценките оставя на нас.

Книгата задава много сериозни въпроси, върху които продължавам да мисля и сега. А отвореният финал дава възможност на въображението да доизгради книгата и историята спрямо ценностите, виждането и усещането на човека, който я чете.

Извън моите емоции, “Малки пожари навсякъде” е ценна и заради вниманието, което обръща на световни проблеми като разсизма, аботите, сурогатството, социалното неравенство, лицемерието и цинизма на богатите. Книгата подтиква към размисли по сериозни теми. Голяма част от поставените теми са чисто човешки, с които се сблъскваме в ежедневието си всеки ден. Голямо внимание обръща на майчинството и (поне в моята глава) на това как действията на родителите се отразяват върху децата. Всяка мисъл, всяко послание или неволно изречено изречение, всяко действие или безействие, се отразяват върху децата ни и книгата много добре показва как понякога последиците могат да бъдат невероятно разрушителни.

Като край, ще споделя, че съм напълно съгласна с Веси Пройчева:

“Това е книга за хората, които живеят, за да горят, а не просто да тлеят”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.