детски книги

Ако не вземеш съдбата си в ръце, ох, извинявай, в крака – ще си стоиш тук до края на света! Размърдай се, направи нещо!

Както вече съм споделяла, от появата на “Смели и различни” у дома, с Александра си имаме една традиция (ако мога да го нарека така) – да отделяме специално време “по женски”, което двете изкарваме заедно в занимания, които Алекс е избрала. Най-често това е време, в което четем различни книги и говорим за сюжетите, героите и това какво вижда тя и какво виждам аз във всяка история. Често започваме с четене, но преминаваме в разговори и всъщност в крайна сметка по-голямата част от времето сме изкарали в разговори. С всеки нов ден, виждам колко повече разсъждава Алекс и колко по-мислеща става. Всяка история, макар и прочетена за пореден път, й дава нещо ново, свързва я с нещо, което на нея й се е случило и все по-ясно вижда положителното в нещата, които тя самата преживява.

“Невероятните приключения на десет чорапа (четири десни и шест леви)” на издателство Ракета е най-новото попълнение, на което обръщаме специално внимание във времето ни “по женски”. Книгата е прекрасна и, също като при “Смели и различни”, основната й тема е това да имаш смелостта да преследваш мечтите си. “Невероятните приключения на десет чорапа (четири десни и шест леви)”, обаче, никак не успява да остане само в това специално за двете ни време. Корицата й е толкова цветна и забавна (а и вътрешните й страници), че беше невъзможно Константин да не я забележи. А аз останах искрено впечатлена колко голямо влияние оказа именно тази книга на малкото ми момче (макар препоръката на издателството да е за деца над 5 години).

Предполагам е ясно, че едно 3-годишно е много далече от мислите за мечти и тяхното постигане (дори не съм убедена, че знае какво означава да мечтаеш). Обаче, чорапите са му много близка и интересна тема. Историите на чорапите пък се оказа, че го вълнуват изключително много 😁. А в книгата тези истории са поднесени сравнително кратко, по много забавен начин и с помощта на прекрасни илюстрации. Всяка история е като отделен разказ, което позволява да четем книгата на части и това я прави предпочитана книга за лека нощ и от двете ми мишленца. И … откакто Константин разбра за историите на чорапите и смелостта им да не се предават пред трудностите – и той вече не се предава 😉 Започна да се старае много повече и вече успява сам да обуе не само чорапите си, но и обувките. Откакто започнахме да четем за чорапите, все по-рядно ме вика да му помагам с него. Все по-често иска да опита сам да се справи.

Той е малък все още и вероятно голяма роля изигра факта, че всъщност аз насочих мисълта му в посока “справяне с трудностите”. След всяка история, която прочитаме, задължително отделяме време за разговори. И докато Александра все по-смело започва да мечтае за това каква иска да стане като порасне, на Константин мисълта му насочвам към това да е упорит във всичко, което прави. Дори в началото (за да го включа в разговора след прочитане на първата история) му дадох пример точно с обуването на чорапите и това, че той може да се справи сам, стига само да опита (някак естествено ми дойде да свържа темата с главните герои от книгата 😁). Можете да си представите колко щастлива бях, когато го чух една сутрин да казва на баща си, че и той като чорапчетата ще се справи сам и ще си закопчее панталончето без чужда помощ ❤️

Сега, когато вече сме прочели всяка от историите по поне 2 пъти, мога да кажа, че книгата е любима и на двете ми деца. Но Константин някак изпитва особена привързаност към нея. Разглежда си я много често и я взема в леглото да спи с нея – да не би кака му да я вземе 😂. А поради изключително качествената изработка – твърди корици, по-дебела хартия на вътрешните страници, някак си книгата излиза невредима от леглото му на сутринта 😊

Сигурно ще се повторя, но съм искрено щастлива като виждам колкото МНОГО по-лесно е да въведеш сериозна тема в съзнанието на децата, чрез персонажите на някоя любима тяхна книга. И докато до момента някак съм обръщала повече внимание на Алекс и нейното порастване, “Невероятните приключения на десет чорапа (четири десни и шест леви)” ми показа, че и Константин леко и почти неусетно започва да възприема света и всичко, което му се случва, чува или вижда все по-осъзнато и с разбиране 😊

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.