детски книги

Приятно ми е, дами. Казвам се Рибка.

Нямаше как да не споделя усещанията и емоциите от великолепната и едноименна книжка на издателство Рибка – Рибка. Това е, може би, единствената детска книжка/история (открита в Storytel по някаква невероятна случайност), която децата изслушаха наведнъж още при първото слушане. И не само това, но след първото слушане, не искаха да им четем нищо друго, не искаха да слушат нищо друго в продължение на две седмици … Две седмици, в които се събуждаха и лягаха с Рибка 🙂

Дори след първите две седмици, не им омръзна. Просто ме помолиха да потърся и други на същата авторка, та наред с Рибка, започнаха да си проправят път и другите книжки на Катя Антонова – “Принцесешки истории”, “Двете царства”, поредицата за “Феята от захарницата”, “Какво е да си силен”, “Какво е да си богат”, “Какво е да си красива” … И всичките са вълшебни!!!

Но днес ще ви разкажа за Рибка, защото (колкото и невероятно да е) това е една от малкото детски книжки, които (след толкова слушане и вече знаейки я на изуст) и на мен самата не ми омръзва. Мога да я чета, дори когато децата не са наоколо, за да слушат. Мога да слушам прекрасния й прочит от Димана Димитрова в Storytel, без да имам нужда да се оправдавам, че съм я пуснала на децата. Просто, защото е истинска, но по един изключително забавен и приятен начин.

Рибка ни показва живота, в няколко кратки разказа, и то толкова мило и весело, че прави ежедневието по-светло и шарено. Показва детския поглед за света и живота, представен чрез пътуването в търсене на любовта на главният герой – белия котарак със забавното име Рибка. Пътуване, през което котаракът (а заедно с него и ние – читателите) научава, че “любовта не се купува. Важно е двамата да я почувствате, за да бъде споделена. Защото само така е сладка. (…) Това е истинската любов …“.

Пътуване, което всички (читатели и слушатели) изминаваме заедно с Рибка, за да открием и разберем повече не само за любовта, но и за приятелството, смелостта, важността да бъдеш себе си, а не да се съобразяваш с желанията и прищевките на други, само и само да те харесат; силата на това да не съдим другите по техният външен вид или физически възможности (срещата на Рибка с Мони – детенце в инвалидна количка), а да имаме храбростта да погледнем в душите им и да ги обикнем заради това, което носят в сърцата си и въпреки всичко останало.

А най-прекрасното е, че всичко това, което аз виждам в историята, го виждат и децата. Разговорите и коментарите на Александра и Константин, още след първото слушане, бяха за важните неща. Може да ви очуди, но Александра ми сподели за едно от най-близките й приятелчета в нейната група в градината, което е със СОП (и аз знаех това от госпожите, но не знаех, че Александра разбира, че момиченцето е различно), и с което тя много обича да си играе и (както ми сподели тя самата за пореден път) е едно от най-близките й приятелчета.

Наред с това, както Алекс, така и Коко (въпреки, че е все още малък) станаха още по-внимателни към домашните любимци на нашите съседи … Стараят се да не ги дърпат, да не не ги стискат, а нежно да ги галят, разказвайки им за Рибка и неговите преживелици с грубото момиченце Габи.

И това са само част от промените, които виждам в децата … Има толкова, толкова много в тази малка книжка, че всеки път, с всяко следващо четене/слушане, човек открива още и още, и още. Вероятно това е и една от причините да не ни омръзва и да я слушаме с удоволствие дори след 100-ното слушане у дома 😀

А след първите две седмици на непрестанно слушане, сега Рибка ни гостува задължително поне веднъж в седмицата … може би, за да не губим усещането (всички в къщи), че милият и прям бял котарак сякаш е част от нашето семейство 🙂 Понеже ей така, някак неусетно, всички се влюбихме в него и неговата невероятна история и не искаме да минава и седмица, в която да ни липсва неговата компания <3

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.