“Моите сънища” – пътуване между мечтите, сънищата и реалността

„Всяка нощ сънища ме обгръщат. Опитвам да остана будна, за да видя откъде идват, но винаги се унасям…”

“Моите сънища” на Ефи Лада е едно своеобразно бижу, което е трудно човек да подмине. Видях я още на Панаира на книгата в края на май и още с корицата си ме плени. След като разгледах и прочетох цялата книга, вече съм безнадеждно влюбена в нея.

Книгата е своеобразна разходка из сънищата и мечтите на момичето от корицата, но говори много повече с картините, които пленяват от страниците, отколкото с текста. Не, че текста е лош или нещо, просто илюстрациите казват толкова много, колкото трудно може да бъде описано с думи.

Историята, която намираме на страниците на “Моите сънища” не е еднопластова, а напротив – съставена е от различни фрагменти, които преминават пред очите на “читателя” малко разкъсано … като в сън. Нежната проза на Ефи Лада (която освен автор е и илюстратор на книгата) се лута между размисли и мъгляви истини, чиито всеки детайл оживява в прекрасните картини-илюстрации. Илюстрациите – в сиви тонове, сякаш мимолетни скици, надраскани набързо с молив, се редуват с наситените цветове, които блестят като лъч светлина в сивотата на съня. Историята (основно разказана чрез картини) ни води през различни сцени-сънища, всяка от които е своеобразна вселена сама по себе си. Каквото са и сънищата по принцип, нали? Различни светове, в които влизаме водени от собственото си подсъзнание, силните емоции, които изпитваме в съзнателната част от денонощието, проблемите и радостите, с които сме се сблъскали (или пък тези, с които умишлено избягваме сблъсък). И “Моите сънища” на Ефи Лада е книга, която насочва читателя чрез прекрасните илюстрации да се замисли повече върху своите сънища и мечти, върху това, което се страхува да си признае (или изпита) в съзнателната част от деня … Води се детска и истината е, че децата също намират по нещо за себе си в нея. Но категорично не смятам, че “Моите сънища” е изцяло детска книга. По-скоро е книга за всеки, защото гледайки я, четейки редовете, които се появяват понякога (за да нарисуват по-добре картината, която виждаме от илюстрациите), мисля, че всеки намира своя си път навътре към себе си. За Александра например книгата на Ефи Лада е книга за изкуството и мечтите (дали защото нейните мечти са свързани с изкуство или не … кой знае?). За мен “Моите сънища” е книга, която ми помага да се изправя пред всичко, което съм скрила в подсъзнанието си. За Константин пък това е книга за сънищата и вълшебния свят, които крият. Павлин вероятно ще открие нещо друго, съвсем различно и изцяло негово си в бижуто, което е създала Ефи Лада.

Ако не сте имали все още възможността да се докоснете до “Моите сънища”, силно ви агитирам да го направите. Дори и само да я разгърнете в някоя книжарница, за да видите какво ще каже на вас тази прекрасна картинна книга ☺️