Малкото ни бягство от голямата София

Както обещах – ще споделя повече информация за почивката ни през изминалия уикенд на Боровец. Както вероятно знаете, имаме си традиция и се стараем всяка свободна събота да си правим малки разходки около София с децата. Така неусетно у децата започва да се заражда очакване и любопитство къде ли ще идем “тази събота”. Покрай цялото Ковид затваряне и някакви лични неща в нашето семейство, тези “разходки” малко се поразредиха и не се случваха всяка събота. Или поне не по начина, по който бяха замислени. Но въпреки това, не сме се отказали от тази малко семейна традиция. Може би именно по тази причина, когато решихме да “избягаме” за един цял уикенд, дори не се замислихме къде. Решението беше единодушно – Боровец. Имаме някаква слабост и сантимент към това място. Вероятно заради детските спомени на мъжа ми. Не знам 😊 Но си го обичаме, а и като се замисля за най-близкото място, където можем да “избягаме” още след работа в петък – не се сещам за друго освен Боровец.

Спряхме се на хотел Рила, като бяхме решили буквално да не излезем от басейна/джакузито. Да, ама не 😄 Още вечерта докато ни настаняваха, момичето на рецепция изреди изключително много мероприятия, които са планирали за гостите на хотела. Разбира се, всеки сам решава дали да вземе участие в мероприятията и ако да – в кои точно. Обаче трябваше да снимам погледа на Александра в момента, в който чу “Търсене на съкровища за децата утре сутрин.” Просто нямахме избор. Трябваше задължително (😄) да участват. Толкова се въодушевиха, че едва успяха да заспят в 12 вечерта 😄 Сутринта, за сметка на това, станаха още в 7 и толкова бързо закусиха, че едва успях да седна и аз да хапна с тях 😄 

Самото “Търсене на съкровище” беше великолепно организирано. Останах истински впечатлена и за мен самата беше страхотно преживяване (да не говорим за децата 😄). Цялото нещо представляваше своеобразна разходка из Боровец с различни спирки на места с особена важност. На всяко място беше скрит лист със загадка. Децата трябваше първо да намерят скритата загадка, а след това и да отговорят на нея. Правилният отговор пък насочваше групата към следващата спирка. Минахме през конната база там. Посетихме Спасителната служба, където “баткото”, който водеше експедицията разказа повече за нейната функция и как да се свържем с тях при нужда. Качихме се до една стара (и уви, вече неизползваема) писта за ски скокове. Отидохме и до мястото за стрелба, откъдето е минавало трасето за Биатлона в едно издание на олимпийските игри, на което България е била домакин 93-та година (информация, която аз самата научих по време на това приключение). 

На всяка “спирка” от приключението момчето, което ни водеше, разказваше интересна информация за съответното място (част от която беше нова дори за мен), като я поднасяше по страхотно шеговит и интригуващ за децата начин. 

Последното място, където ни чакаше и “съкровището” беше Въжения град пред хотел-а. А какво беше съкровището? Барбекю пиршество за малките изследователи и откриватели, които вече бях озверели от глад и жажда 😄 

Общо 2 часа и половина ходене. Две изключително много впечатлени и щастливи деца, които спаха като къпани следобеда. 

Вечерта от управата на хотела бяха подготвили кино-вечер за децата. А докато децата гледат филми в специализирана за това зала, родителите им можеха да се насладят на концерт на Deep Zone Project в бара на хотела. Ние пропуснахме това преживяване, но ви го споделя, защото за по-големи деца мисля, че би било интересно. 

Концертът на Deep Zone Project беше в две части, като в почивката между двете имаше “светлинно шоу” (представено от Divinitas”), на което отидохме цялото семейство. Две млади момичета, облечени като “принцеси” (както ги определи Алексчето) показаха различни техники по въртене на огън, но със светлинни уреди. Беше приказно! Видеото по-долу е само малка частица от цялото представление, с което едва ли можете да добиете реална представа. Но е начин все пак да ви загатна за шоуто на Divinitas 😊

В хотела имаше програма и за неделния ден, но тъй като ни се налагаше да освободим стаята в 12 часа, посветихме предиобеда на басейна и джакузитата 😄 

Равносметката: за човек, който не е ползвал отпуска за почивка (съответно не е и ходил на почивка като почивка) през последните 2 години, обратно на очакваното (че с преход из целия Боровец) успяхме да си починем. И ние, и децата. Като за малките цялото “избягване” от ежедневието беше изключително паметно преживяване. Седмица и нещо по-късно, още говорят за “Търсенето на съкровища”, за кончетата от конната база, за пистите, за Светлинното шоу … Всичко там така е успяло да впечатли малките им мозъчета, че се е запаметило като изключително емоционален спомен 💞