Мръсни дни, Геновева Димова

“Мръсни дни” привлече погледа ми още с корицата. После, като видях, че авторката е българка, веднага направих връзката с нашите “мръсни дни”, които са част от нашето наследство и легенди. Не се поколебах дори за миг, дали да си я взема, но си постоя у дома известно време, докато стигна до нейния прочит.

Романът е мрачен и пълен с чудовищата на нашата митология, което го прави не толкова “ужасяващ”, колкото интересен и изпълнен с приключения от началото до самия край. Историята ни пренася в оградения град Черноград, където всеки знае да стои на закрито по време на Мръсните дни, когато новата година е родена, но все още не е кръстена и чудовища бродят по улиците.

Косара е вещица в Черноград. Посредствена, но въпреки това все пак вещица, която се е заела да актуализира и разпространява листовките за справяне с чудовища на Асоциацията на вещиците и магьосниците. Листовки, в които много подробно е описано какво да прави човек, ако срещне някои от чудовищата обитаващи града. Те, обаче, не предлагат кой знае каква помощ, когато става дума за Змея – царя на чудовищата. Веднъж поискан от Змея, никой не е успял да избяга, с изключение на … Косара. И това е грешка, която Змея смята да поправи, независимо колко време и усилия ще му отнеме.

Косара, обаче, не би се върнала при него и е готова на всичко, за да се спраси от Змея. След като веднъж е успяла да избяга от него, всяка година той отново се спуска по петите й и тя е готова на всичко, за се спаси от него. В момент на страх и безумие, младата вещица решава да пожертва най-скъпото за всяка вещица – сянката й и в замяна да избяга нелегално отвъд Стената – в Белоград, където чудовищата не могат да я последват. Веднъж дала доброволно своята сянката, обаче , всяка вещи губи магическите си сили и, ако не си я върне достатъчно бързо – живота си.

Първоначално необмисленото решение да даде доброволно сянката, изглежда като риск, който си струва да се поеме, но това е така, докато Косара не започва да избледнява (което се оказва равносилно а това да умира по мъничко, или повече, всеки ден) много по-бързо, отколкото някой би могъл да очаква.

В стремежа на Косара да си върне сянката, тя е пометена от машинациите на престъпния подземен свят и измамните ченгета – включително един впечатляващо красив полицай (Асен), който се оказва с почти толкова тайни, колкото и самата Косара – и множество чудовища (самодиви, русалки, кикимори и много други). 

Много ми хареса този на моменти мрачен роман, базиран на на нашия си фолклор. Героите са симпатични и доста забавни на моменти. Имаше много хумор в тази мрачна история, а сюжетът беше изключително интересен. Аз познавам нашия фолклор и легендите за “мръсните дни”, но си признавам чистосърдечно, че научих доста и от романа на Геновева Димова.

Света, в който ни потапя авторката е невероятен. Контраста между Черноград и Белоград, двата града, разделени от стената. Нещо, което далеч не ни е непознато и от европейската ни история. Черноград е опустошената от чудовища част от този свят и гражданите са свикнали да живеят със смъртта като техен съсед. За разлика от него, Белоград е оживен град, пълен с цвят, веселие и настроение и ората в него се стараят да не мислят, да не се сещат за черноградчани. А жителите на Черноград междувременно съществуват в една доста мрачна реалност, лишена от цвят и щастие и да подложени на набезите на всякакви чудовища. Тъй като им се налага да живеят в трудни условия, влошени както от чудовища, така и от стената, те са издръжливи хора, които (най-вече) се занимават със собствените си работи, за да оцелеят.

Наред със света, романът поддържа страхотен ритъм. Историята е изпълнена както с множество вълнуващи, задъхващи моменти, така и с достатъчно по-спокойни пасажи, които ми помогнаха да се свържа с героите. А героите!

Косара беше наистина страхотен персонаж. Малко саркастична на моменти, но също много емоционален, добродушен и, уви, предпазлив, което в голяма степен вероятно се дължеше на трудностите, с които следва да се справя ежедневно. И въпреки тези трудности, има голямо и добро сърце, но нуждата й да се доказва често засенчва това. Просто има нещо особено “силно” и магнетично в нейния образ. Нещо, което се надявам авторката да разкрие и доразвие във втората книга от поредицата  (да, тази е първа книга от поредица, мисля, от 2 книги).

Колкото и да харесах Косара, обаче, Асен остава образът, който най-силно изпъкна и се загнезди в съзнанието ми след прочита на “Мръсни дни”. Той също има трагично минало, което пази в себе си. Двамата заедно са добър екип, дори когато нямат особено доверие един на друг.

Хареса ми нотката романтика, но още повече ми хареса, че тя не погълна основната история, а остана само като подправка към цялостното преживяване 🙂

Също, всички чудовища бяха истински пълнокръвни такива – страшни и прилично ужасяващи на моменти. За повечето от тях знаех от преди, но ми беше интересно да ги видя вплетени в един истински фантастичен свят. Хареса ми колко човешки качества и черти на характерите беше добавила Геновева Димова към митичните образи, които познавам от фолклора от детството ми. Например Змеят – той е типичния токсичен бивш, който продължава да е обиден, но дори тогава е очарователен. Най-лошото е, че той се превръща в истинско ужасяващо чудовище, когато е ядосан. Имаше някои чудовища, които в крайна сметка се оказаха донякъде мили и полезни, и разбира се, имаме хора, които понякога са по-чудовищни от чудовищата.

Една истински грабваща фентъзи история, примесена с мистицизъм и нашия си фолклор. Беше истинско удоволствие да се потопя в този толкова магичен свят, който създава Геновева Димова. Вече нямам търпение да се докосна до втората книга от поредицата. А най-хубавото е, че, няма да чакам прекалено много за нея, защото Сиела вече споделиха, че се очаква да излезе на българския пазар още тази година (макар още да не е ясно кога) ♥️