“Книга за плажа”, Емили Хенри

Харесах “Книга за плажа”, още когато я четох под името “Когато Януари срещна Август” (оригиналното заглавие е Beach Read). Обикнах я, когато прочетох превода на Софтпрес с новия предговор (които всъщност е писмо от смата Емили Хенри към читателите) и допълнителния епилог в края, койо пък придава някаква завършеност на историята 🙂

“Книга за плажа” ни пренася в света на авторката на романтични романи Дженюъри Андрюз в момент, в който тя е загубила не само баща си, но и вярата си в любовта и в щастливия край на романтичните истории. С оскъдно време и пари, Дженуари се премества от Ню Йорк в малкия крайбрежен град Норт Беър Шорс, Мичиган. Там тя се надява, че спокойната обстановка ще съживи креативността ѝ и ще разсее писателския ѝ блокаж, позволявайки ѝ да спази предстоящия краен срок за предаване на новата си книга. Оказва се, обаче, че животът в къщата, която покойният й баща някога е делил с любовницата си, не е особено ободряващ (дори и да е без наем), не помага и фака, че Дженюъри започва доста често да среща въпросната любовница.

Когато всяка надежда изглежда изгубена, обаче, Дженуари намира вдъхновение от неочакван източник: нейният съперник в колежа и писател на литературна проза, Огъстъс Еверет. Минали са години, откакто Дженюъри го е виждала, така че си представете изненадата ѝ, когато открива, че той е неин съсед. Още по-голяма изненада се оказва предизвикателството, което той й отправя, а именно – той ще напише една романтична комедия (каквито пише Дженюъри), а тя ще трябва да напише меланхолично драматичен роман в стила, в който пише Огъстъс. Всеки от драмаа, обаче, ще трябва да помогне на другия да “влезе” в атмосферата на романа, който трябва да напише. Дженюъри ще заведе Огъстъс на романтични срещи, за да му разкрие тайните на жанра, а той ще я срещне с оцелели поклонници на смъртоносна секта, която проучва в търсене на отговора на въпроса какво кара хората да останат в сектата, дори когато виждат, че не е здравословно. Това, за което и двамата са на едно мнение е, че никой няма да се влюбва в другия. Не изглежда трудно, нали?

Сюжетът звучи типично за една романтична комедия, нали? Да, обаче, който знае как пише Емили Хенри, предполагам се досеща, че зад романтичната история стоят много по-дълбоки и сериозни теми. Първата, която сякаш аз усетих най-близка, е за това как се справяме със скръбта от загубата на много близък човек. Дженюъри загубва баща си, когото, въпреки изневярата му, обича и с когото не е имала възможността да се сбогува. В скръбта си, обаче тя намира себе си – такава, каквато не е позволявала да я видят хората, дори от най-близкото си обкръжение. Такова окритие … такава истина неизменно води със себе си загубата на едни и намирането на нови хора, приятели, близки. Тези, разбира се, които познават истински душите и сърцата ни, остават, каквото и да става. 

В тази връзка, темата за чистите междучовешки отношения, за силата на приятелството и важността да намерим себе си, за да може всичко, което даваме и получаваме да е истинско, също остава като една от основните в нетипичната “Книга за плажа” на Емили Хенри. Наред с всичко това, темата за травмите от детинство и как се справяме с тях (справяме ли се изобщо или просто замитаме проблема под килима?) също присъстват. Дори, може би именно това е основната тема. Тази с най-голяма сила и влияние в романа – детските ни травми и това, че ако не се изправим срещу тях, няма как да живеем пълноценно и да можем да имаме истински, хубави отношения с другите около нас.

Много може да си вземе човек от романа и, честно казано, прочитайки го за втори път, аз самата намерих повече, отколкото бях открила при първия прочит и сякаш основното, което си взимам сега е ето това:

За мен “Книга за плажа” е много повече от романтичен роман. Той е пътуване – към олката, от която бягам, но която вече имам сили да приема в себе си. Пътуване към миналото и детските ми травми, но и към настоящето и бъдещето. Пътуване към себе си, към същността на душа ми.
Искрено ви пожелавам да направите и вие това пътуване. А то определено е по-лесно в компанията на Емили Хенри и нейната “Книга за плажа”. Аз само ще ви споделя, че след този втори прочит на романа, вече мога смело да го сложа сред любимите ми книги и може би най-любимата ми от авторката.