детски книги

“Какво щастие, че имаше приятел като Снусмумрик, когото да очаква.”

Чували ли сте за Мумините и техните истории? За мен приказните същества на Туве Янсон са топъл спомен от ученическите ми години 😊 Любовта към произведенията на финландската авторка запали в сърцето ми едната ми най-скъпа приятелка. Винаги ще съм й благодарна, че отвори очите и показа на душата ми приказното муминско общество и дълбочината на текстовете на Янсон ❤️

Историите за Мумините, разбира се, имат доста дълбок и философски подтекст и определено им е рано на моите деца да се запознаят с оригиналните истории.

И имайки предвид всичко, споделено по-горе, можете предполагам да си представите щастието ми, когато видях, че издателство Таймлайнс са издали адаптирани за мъници две от историите за Мумините 😊

Като първата книга, с която да срещна децата избрах Мумин и първия сняг. Книгата разказва за силата на приятелството, но я показва по този начин, по който и повечето деца се срещат с нея. А именно, историята разказва как Снусмумрик се налага да отпътува на топло, поради подранила та зима и Муминтеол се чуди дали когато пролетта дойде, те двамата отново ще са толкова близки; дали и Муминтрол ще липсва на Снусмумрик така както и Снусмумрик липсва на Мумин.

Александра се сблъсква с терзания от този тип почти всеки ден. Дори тази седмица, след като беше отсъствала от градина и се чудеше дали и тя е липсвала на Мими толкова, колкото Мими й липсва на нея. По някакво невероятно стечение на обстоятелствата Константин поиска да четем Мумин и първия сняг и просто видях как Алекс, играейки си с някакъв конструктор, започна да се заслушва. В един момент остави конструктора и седна до мен да дослуша историята. Нищо не каза накрая. Само се усмихна.

На следващия ден, когато се прибра от градина, и видя книжката на бюрото, дойде с нея при мен и каза “Може ли да прочетем за Мумин? Знаеш ли, мислех, че Мими не се е срещала за мен и не ме обича вече. Обаче тя ме гушка много днес и на театъра седна до мен … Май и аз съм й липсвала, мамо.”

И когато видиш децата ти да се влюбват и да усещат със сърцето си книги, които са оставили силна следа в твоето детство – няма такова усещане просто ❤️

Още по-въодушевяващо е, когато видя, че дори Константин, който е едва на 3 години, се радва същото толкова на книгите, колкото и кака му. Макар (честно да си призная) за тази радост да имат вина повече илюстрациите. Дълбочината на историята все още не го докосва толкова ☺️

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.