“Книгите за мен винаги са били магия.”
Отново ви срещам с един от вдъхновителите, на които се възхищавам и които (поне според мен) имат силата и аурата, да променят света! Слънчевото момиче, с което си говорим днес е едно от тези истински и специални хора. Тя е от хората, които успяват да заразят със светлината си и да озарят и най-мрачния ден 😊 Петя Асенова е част от екипа на издателство Миранда и е човека, който ни посреща с усмивка и много положителност на всяка Алея на книгата от тяхната шатра. Ако все още не сте сте спирали при тях и не сте имали щастието да се заговорите с нея … искрено ви приканвам да го направите на следващото книжно събитие от този калибър. Със сигурност ще усетите нейната любов към книгите, а ако сте заедно с детето си – ще видите как любовта на Петя се прехвърля някак неусетно и запалва искрицата у детското сърчице. Казвам го, защото съм го виждала с моите деца. Виждала съм как Алекс и Коко искат книга, за която са все още малки и как Петя им разказва за книгите, които тя обича (и са съобразени с възрастта им) и след това тези книги стават едни от най-любимите им.
Но стига съм ви разказвала за нея, а да дам възможност и на нея самата да ви се представи 🙂 Здравей, Пете! Нека започнем разговора с това коя е Петя Асенова и какво радва сърцето й.
Петя: Петя Асенова е човек, който успя да сбъдне една детска мечта и сега работи ежедневно и ежечасово с това, което вълнува сърцето ѝ от както се помни – книгите! 😊
Ей, че хубаво казано 🤩 И като каза книги … Помниш ли коя е книгата, която запали искрата в сърцето ти към четенето и след която вече нямаше връщане назад?
Петя: След толкова години вече малко ми се преплитат спомените и не мога да кажа на 100% коя точно е била първата. Като съвсем малка, разбира се, като повечето деца и аз започнах с „Приказки и картинки“, „Пипи Дългото чорапче“ и всякакви разнообразни и чудни приказки. Но като романи, след които наистина нямаше връщане назад от света на книгите мисля, че най-голяма заслуга имат „Анн от Грийн Гейбълс“, „Малки жени“ и „Билбо Бегинс или Дотам и обратно“ (или както го знаят всички днес – просто „Хобит“).
Ох, Хобит-а 🤩 Мисля, че знам отговорът на следващия въпрос, но все пак – обичаше ли да четеш като дете?
Петя: О, да. Майка ми е една от основните причини тази любов към книгите да не спре. Като бях малка винаги ми даваше някоя от нейните любими книги от детството си.
Ей, че хубаво. И с моята майка беше така, хихи 😊 А кои са детски книги, които смяташ, че са оказали най-голямо влияние върху теб и са те изградили/променили като личност? Такива, които са променили живота и мирогледа ти в някаква степен.
Петя: Не мога да кажа с абсолютна точност от къде какво съм взела, но със сигурност всяка книга е оставила по нещо от себе си в характера ми. Винаги казвам, че около 60% от личността ми са оформени от Анн, Джо и Билбо, така че може би те са най-отличителните. 😁 (Не случайно това са любимите книги от детството ми.)
А сред книгите за възрастни, кои би откроила като такива?
Петя: От книгите за възрастни не мисля, че все още съм срещнала такава книга, която напълно да ме промени, но нищо не се знае. Може би просто си седи на някой рафт и чака да стигна до нея.
Разбирам. Имаш ли любим жанр? Автор? Книга?
Петя: Дългият отговор е – не мисля, че имам любим жанр. Чела съм разнообразни жанрове и стига книгата да е с хубава история и добре написана, нямам проблеми. Краткият отговор е – фентъзи. 😁 Автори – отново, не бих могла да избера само един, но да речем, че в топ 5 влизат Толкин, Тери Пратчет, Нийл Геймън, Патрик Ротфус и Блага Димитрова. Любима книга – ако се съди по броя пъти, които съм я чела, тогава това е „Трима мъже в снега“ на Ерих Кестнер. Абсолютен фаворит ми е и на година-две винаги си я препрочитам. Разбира се, имам и много други любими книги, но това определено е книгата, която съм препоръчвала на всеки, който някога съм срещала.
Фентъзи! Ако ме питаш точно така бих отговорила и аз, хаха. Ей, Пете, не е случайно нищо в този живот, да знаеш ❤️ Но да минем пак по същество. Случвало ли ти се е да оставиш книга и да не я дочетеш? Ако да – даваш ли й втори шанс след време или се отказваш окончателно?
Петя: Случвало се да оставям книга недочетена по една или друга причина. Преди години го считах като провал, после осъзнах, че не е толкова фатално и просто това или не е моята книга, или не ѝ е сега времето. На някои съм давала втори шанс и той е бил оправдан, а други или още не съм стигнала до тях или тотално не са били за мен.
Да, малко време – много книги в TBR-a, хихи. И като казвам книги, с теб се познаваме покрай Миранда и прекрасните книги, които излизат под логото на издателството. Защо работа в издателство? Къде откриваш магията ти самата за себе си в тази работа?
Петя: Преди работех в книжарница и всеки ден се чувствах като у дома си сред толкова много книги. След това имаше много кратък период, в който опитах и други поприща и много бързо осъзнах, че не мога да си представя да работя каквото и да било, което не е свързано с книгите. И някъде в рамките на няколко седмици след това осъзнаване се появи обявата за работа от издателство „Миранда“, кандидатствах на секундата и останалото е история.
Книгите за мен винаги са били магия. Още като бях малка дори не можех да си представя какво точно се изисква, за да се направи една книга. Дори не съм си мечтала, че някога и аз ще имам възможността да бъда част от този процес. Но ето че дори и неосъзнатите мечти могат да се сбъднат.
Супер слънчева и заразяваща, както вече казах. Ако случайно някой не видя посланието – мечтайте, защото мечтите сами си намират път, ако са достатъчно силно желани 😊 Като всяка работа, обаче и в книгоиздаването, сигурна съм, има трудности. Коя е най-голямата трудност, с която си се срещала в професионално отношение?
Петя: Може би избора на коя книга кога да излезе. Винаги искам да можем веднага всичко да издадем. Но уви изисква се много повече време и труд, за да може всяка книга да получи нужното внимание и да излезе в най-добрата си форма. Така, за съжаление, някои любими заглавия се налага да изчакват реда си повече, отколкото на мен ми харесва.
А най-голямата радост?
Петя: Мисля, че две са най-големите ми радости. Едното, когато за пръв път видим книгата абсолютно готова и най-после можем да хванем в ръце това, по което сме работили последните месеци. А другото е, когато се срещнем с читателите си и те ни споделят колко харесват някоя книга, какво точно им е харесало в нея и какво означава за тях, ако става въпрос за някоя от преиздадените ни книги, с които повечето от нас са израснали.
А имаш ли любима книга от издадените на издателство Миранда?
Петя: От всички въпроси мисля, че този е най-сложният. Книгите игри, които издаваме са ми абсолютна слабост като се започне от „Къде е Уоли?“ и се стигне до една от най-новите ни поредици „Загадки на всеки етаж“. А вече имаме и книги игри за възрастни, така че радостта е пълна. Но ако трябва да избера само една книга, това най-вероятно е „Косе Босе“ с илюстрациите на Иван Кирков. Вътре са всички приказки от детството ми и всеки път щом я отворя съм отново на 8 години на двора на село.
Да, нали? Едва ли има много хора, които да не са се докоснали поне до една книга на издателство Миранда. Поне за тези, които преиздавате сега – книгите от нашето детство, съм 100% сигурна, че са накарали сърцата на хиляди хора да тупкат по-бързо, изпълвайки съзнанието със спомени от детството. Мисля си, често колко много ни дава Миранда с точно тези книги, защото освен спомени за нас, нови поучителни приказки (с красиви илюстрации) за децата, тези книги ни дават едно по-специално време заедно – родител и дете. По-специално, защото четейки книгите, поне при мен е така – преживявайки спомените, аз споделям с децата тези спомени, чувства и емоции и сборът от всичко това прави цялото преживяване още по-специално. И това е не само за мен (защото аз се връщам в спомените), но и за децата, защото разбират повече за моето детство и ритуалите и навиците, които сме имали аз и моите родители. Доближава ни още повече едниндо други – деца и родители ❤️
Благодаря ти, Пете, за прекрасния разговор. И вместо край , може ли да ни споделиш какво ти носи на теб самата четенето?
Петя: Четенето ми носи спокойствие, забавление, бягство от реалността и чисто и просто удоволствие. 😊
Всичко това, събрано в няколко страници, в книга 😊 Хубава сделка ми се вижда, хихи. Благодаря ти още веднъж за прекрасния разговор ❤️
Ето такава е Петя – мечтаеща, действаща, винаги светеща … вдъхновител от тези, специалните! От тези, които трудно се срещат вече в днешно време, но срещнеш ли – осъзнаваш веднага какво богатство са ❤️