Шапкарите – история за кураж, приятелство, приключение и много, много магия

Днес искам да ви срещна с една детска книга, която е за мааалко по-големи деца от моите. В момента, в който излезе “Шапкарите” на Тамзин Мърчант се влюбих в корицата. Взех я за мен. Не бях сигурна дали Алексчето не е прекалено малка, предвид, че препоръчителната възраст е 8-9+, но харесах идеята и корицата и си казах “Тя ще стане на 8-9 и ще я прочете. А преди това ще мога и аз да я прочета”. Книгата изкара доста време в моята библиотека, без да успея да стигна до нея (голяма грешка!). След като прочетох, обаче, “Докъде се издигаме в мрака” просто не знаех какво да подхвана (вече ви споделих в Instagram за книгата на Секуоя Нагамацу). Имаше сигурно седмица, в която подхващах различни книги и не успявах да ги усетя, поради което ги оставях още в началото … докато не отворих “Шапкарите”.

Шапкарите са семейство Занаятчии, призвани да вплитат магия в шапките, които изработват. Използвайки магически съставки, придобити от дълбините на земното кълбо, Те създават невероятни шапки за кралските особи и аристокрацията на Лондон, които да им вдъхнат различни чувства и емоции – увереност, уловена в шапка, или смелост, запечатана в барета.

Те, обаче, не са единствените… В съседство се намират и майсторите на ботуши, майсторите на ръкавици, майсторите на дрехи и часовникарите, всички, които правят магически изделия, (при)даващи определени качества на носещия ги.

В една конкретна вечер Корделия Хатмейкър, най-младата от Шапкарите, получава ужасна новина, че баща й, при завръщането си от мисия за откриване на специални магически елементи в морето, е изгубен в заедно с екипажа си. Отказвайки да повярва в най-лошото, Корделия продължава да се надява, че той ще бъде намерен, дори когато всички останали от семейството не са толкова оптимистично настроени.

Заедно с останалите фамилии Занаятчии Шапкарите трябва да изработят одежди на мира, за да предотвратят война между Англия и Франция. Но някой се опитва да им попречи и съдбата на всички занаятчийски семейства остава в ръцете на малката Корнелия Хатлейкър, приятеля й Гус (от семейството на майсторите на обувки) и непознатото момче Сам, с което Корнелия се запознава почти случайно.

Ще спра до тук със сюжета, за да не развалям удоволствието от четенето и съпреживяването заедно с Корления на всичко, през което минава тя в тази първа и изключително магична книга.

Магията в книгите е нещо, което все по-често се прокрадва като част от сюжетите (в по-малка или по-голяма степен). Историята в “Шапкарите” обаче носи доста повече оригиналност и определено кара въображението да се развихри на пълни обороти. Дори да вземеш само елементите, които майсторите на шапки събират от целия свят; елементи, вдъхващи кураж, самоувереност и дори … любов … Самото описание е ака направено, че да те накара да се замислиш каква част от всичко описано от Тамзин Мърчант е истинско, каква част почива върху стари легенди и каква част всъщност е деле на креативността и въображението на авторката.

А това да видиш в детска книга колко красиво и магично пред очите ти се разгръща един нов непознат свят, които ти сам визуализираш във въображението си е просто … неописуемо. И усещането е някак още по-вълнуващо, когато авторът се е постарал да добави всякакви малки детайли и предистория. Всичко това прави историята да звучи някак по-истинна … добавя й нотка легитимност 😊 А това, поне според мен, е от огромно значение особено в детска възраст, защото дава възможност на въображението да се разгърне и да позволява на читателя да се потопи още по-дълбоко в книгата.

Друго, което много харесах у “Шапкарите” са забавните моменти в историята (смях се с глас на някои от тях, признавам си 😁). Особено сагата на Фердинанд и Арчибалд, която ме шокира с неочакваното си развитие!

Намигванията към Шекспир, кралете и кралиците от миналото и Оливър Кромуел действат като заземяващ елемент, илюстрирайки колко здраво магията е вплетена в историята, която сама по себе си е магия ❤️

„Шапкарите“ е една от онези книги, които докосват толкова силно (направо се разтрепервам, като си помисля колко ли по-силно ще я усети Александра, докато я чете с нейното искрено и по детски наивно съзнание). Аз, макар и възрастен, нямах търпение да я прочета до край, за да разбера как ще се развие историята.

Книгата, между другото е част от поредица. Следващата (“Картографите“) вече е налична за pre-order на сайта на издателство Noble Star Books и трябва да излезе на български всеки момент. Аз вече нямам търпение да я държа в ръцете си и да се потопя отново в невероятния магичен свят, който създава Тамзин Мърчант.

П.п. Александра е вече почти на 8г. и след като й казах, че аз съм прочела “Шапкарите” веднага заяви, че това е следващата книга, която ще хване (и после ще си я обсъждаме, хихи 😊). Та, нямам търпение и за това – да видя дали и тя ще се влюби в историята така както се влюбих и аз 😊