Aкорди, Георги Връбчев

По принцип много рядко чета разкази. Сборникът “Акорди” на Геори Връбчев, обаче е изключение (основно заради начина, по който ми беше представен ☺️). Открих, че сборникът с разкази е като да хапваш по едно парче шоколад вечер преди лягане – истинско удоволствие на хапки ☺️

В “Акорди” се срещаме с едно момиче, което се бори да оцелее в компанията само на своето виолончело и без каквато и да било подкрепа (дори от собствената й майка). От друг разказ пък ни посреща смел младеж, който, почти загубил всичко, намира надежда и любов в една уплашена девойка, бореща се с насилието (както физическо, така и психическо), което упражнява върху нея бившият й приятел.

Просто има толкова много в тази малка книга. Има любов във всичките й форми. Има тъга. Има страдание. Но има и жажда за свобода … Има надежда. Това е може би нещото, което свързва всички разкази в едно – надеждата и светлината, които излъчват след като прочетеш последното изречение.

Иначе, всичките 15 разказа носят някаква капка меланхолия и тъга. Карат те да се обърнеш към себе си и да погледнеш в душата … Да видиш ти кой си и кой искаш да бъдеш. Стискат сърцето и душата, заради парченцата мрак, които съдържат, заради въпросите, които понякога ни е страх сами да си зададем на себе си. В същото време, обаче, в края на всеки разказ, Георги Връбчев ни показва слънцето, което изгрява дори след най-дългата нощ. Дава ни надежда. Точно тази искрица надежда, от която имаме нужда в края на една и началото на следващата година. Тази искрица, която ни показва, че не може да има само мрак ☺️

За мен сборникът “Акорди” беше едно своеобразно пътуване към себе си. Всяка от историите докосва сърцето и душата по различен начин и буди мисли, спомени, емоции … цял водовъртеж от всичко, който вмесо да ме дръпне надолу, всъщност ми помогна да изляза над повърхността и да си поема смело въздух.

Обикновено края на годината е времето за равносметки, а човешкия мозък има способността да се фокусира върху негативните неща и да забравя лесно положителните. Кратките разкази, всеки от които носи надежда, са своеобразен помощник на същия този мозък да си припомни положителните емоции и да повярва в хубавото бъдеще ☺️