-
Разбирам чувствата ти и ще се съобразя с тях …
Представяйки ви книгата на издателство Меченосец – Опашати непознати, засегнах темата за емпатията при децата като обещах един по-подробен текст, посветен конкретно на емпатията. Много експерти споделят, че емпатията е важен инструмент, който децата трябва да имат в своя емоционален инструментариум. Тя е важна, защото може да помогне на хората не само да изградят връзки с другите около тях, но също така да регулират емоциите си и да развият у себе си способността и желанието да са от помощ на хората около тях и на обществото като цяло. При децата – емпатията може да предотврати тормоза над другите, да им помогне да се сприятеляват по-лесно и да получат помощ от…
-
Дори и да сме четирима, шестима или стотина, обичта ми към теб няма да се промени
Проблемът с ревността, когато децата са две и повече е доста сериозен. Излишно е да споменавам колко много съм изчела по темата и колко много се стараем у дома да покажем на децата, че ги обичаме еднакво… Вече не веднъж съм споделяла за препоръката на Радостина Стоянова (от център “Радости”) – да се опитваме всяко дете да има своето си време с всеки от родителите. И тук не мога да си изкривя душата и да не призная, че не всяка седмица успяваме да дадем на децата това време. Но се стараем по е всеки месец всеки да има своето си време и с мама и с тати, по отделно. Разбира…
-
Щастие – знаеш ли, много е просто …
Един от първите цитати, свързани с възпитанието на децата беше този по-долу. Това е и цитатът, който съм запомнола най-ясно и в който съм се хванала като мото на моето майчинство. “Не възпитавайте децата си да бъдат богати, образовайте ги да бъдат щастливи, за да знаят стойността на нещата, а не цената им.” Щастието обаче е такава величина, която не може да се опише и е трудно да се обясни … особено на дете. Истината е, че искрено не знам как да го обясня на децата, как да го кожа разбираемо така, че да си дадат сметка кое е важното в живота и кое е преходно. Това е и причината…
-
Когато “зима” предизвиква невероятно вълнение, въпреки слънчевото време навън …
Въпреки че аз вече си мечтая за пролет, лято и топли дни, моята малка голяма Александра е разгара на разговори и планове за зима и сняг 😆 Преди да си помислите нещо, не се е объркало детето. Просто тази година от градината им организират нещо като ски училище, което ще се случи следващата седмица. За да е готова за това напълно ново за нея приключение, у дома цялата седмица се четат книги на зимна тематика 😆 Ако трябва да съм честна, четат се точно две книги на зимна тематика – “Клод на ски” (разбира се) и “Коледата на Клод” (повече по желание на Константин, тъй като кака му се е…
-
Емпатията е ключът!
Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин. “Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с…
-
Защо е важо да четем на децата?
Всеки, който има деца, предполагам е наясно, че децата са като гъби – попиват всичко, до което се докоснат; всичко, което ги заобикаля 😊 Ама наистина! Дори, когато им четем приказки, малките им мозъчета не спират да работят, обръщайки внимание на всички думи и всяка емоция, която те носят … всичко. Виждам го при Александра. Виждам го вече и при Константин. Виждам колко живо усещат всяка книга, до която сме се докоснали. Виждам как разказват историите (някои толкова добре научени, че чак ме поправят ако объркам някоя дума 😁). Когато четем на децата си още от бебета , със сигурност помагаме за развитието на малките им мозъчета. Но да четем…
-
Буболечкотърсачи
Децата сякаш по природа са невероятно любопитни към всякакви пълзящи и/или летящи гадинки. Моите съвсем не са изключение от това правило 😀Понякога тичат след някое летящо бръмбарче и се опитват да го хванат и да ми го покажат. Друг път, въпреки, че може малко да се страхуват от буболечето (след като беше ужилена от оса, Алекс вече е с едно на ум за тях) пак застават малко в страни и любопитно наблюдават малката гадинка. Аз самата, вече като възрастен, съм с различна поносимост към различните видове буболечки, но дори въпреки това, имам ясен спомен как сме гонили калинки и божи кравички на поляната пред блока като малки, само за да…
-
Гледай си в краката, Хана!
След като вече всички у дома обикнахме първите две книги на съвсем младото издателство Каничка букс, нямаше вариант да не се сдобием и с третата! “Гледай си в краката, Хана!” – едно истинско бижу, до което съм щастлива, че децата ми могат да се докоснат. Алекс и Коко се влюбиха в прекрасните илюстрации още от първия миг, в който я видяха. Мисля, че я разглеждаха целия ден, когато я получихме и вече не си спомням колко пъти я четохме. Историята на книгата се върти около хилядите щуротии, които прави Хана и … И възрастните, които често не харесват нейните игри, поради което се опитват да й наложат правила. Правила, моите…
-
Пътуване през историята на света …
Вече, предполагам, знаете, че съм пристрастна към всичко, което излеза от издателство Таймлайнс … Не само, защото до момента всяко тяхно издание, до което съм се докоснала, е изключително ценно и качествено изработено, но и заради Човека (с главно “Ч”), който е в основата на издателството ❤️ Днес искам да ви споделя за поредната колекция от книги, оставящи следа (не само в детското съзнание, но и в това на възрастните). А именно – Хроники на (обърнете внимание!) художника Петер Хус. Още с първия допир до “Хроники: Пътуване през историята”, бях изключително впечатлена от илюстрациите и цялостното визуално оформление на книгата. Във всяка една илюстрация има толкова много, че ако се…
-
Да си смел не означава да не изпитваш страх …
Сигурно няма човек, който да не се е страхувал като малък от тъмното, от чудовище под леглото (Турбалан беше на мода, когато аз бях малка) или дори от бури и гръмотевици. Повечето от тези детски страхове, разбира се, се израстват с времето. Знанието и разбирането за нещата, обаче, не винаги прави по-лесно справянето със страха в момента, в който той вече ни е завладял (и това важи не само за децата). Понякога, когато страховете продължават да тормозят съзнанието (или това е, което наблюдавам при моите деца), това обикновено води до липса на кураж и вяра, че могат да се справят с тези страхове. В тези моменти, съм разбрала за себе…
