-
… По-скоро самотата е голяма грижа …
Почти от всяка детска книга нещо си взимат не само децата, на които се чете, но и родителят, който чете книгите. Аз не веднъж съм споделяла, как използвам различните сюжети и герои от книгите, които четем с децата, за да им помогна да се справят с това, с което им се налага или за да успея да им обясня това, през което преминават. Разбира се, така е и с последната книга на издателство Миранда – “Джужето, прасенцето Стафидко и Таде”, която с първото разлиствне се нареди в топ 3 на най-четените книги този месец. Всъщност, ако трябва да съ честна, за последния месец може би е единствената, която избират за…
-
“Пътечки”
Вероятно много от вас знаят за моя специален сантимент към издателство Таймлайнс и всичко, което излиза под тяхното лого. Вероятно, ако сте имали възможността да се докоснете до нещо излязло от тях, вие съо сте успяли да се влюбите така безрезервно. Дали обаче сте чували за издателство Дакелче? Ако не сте, искрено ви препоръчвам да се отбиете дали в сайта им, дали на някой Книжен панаиер в тяхната шатра. Книгите както на Таймпайнс, така и Дакелче, че са типичните детски книги, с типичните излюстрации. Книгите излизащи от тези две издателства са много различни и 100%-тово учат младия читател/слуател не само да познава хубавата литература, но и да разпознава красивото в…
-
Времето минава неусетно в компанията на тати и детектива Пиер
Привлякох ли вниманието Ви с това заглавие? 😊 Истината е, че тази година си дадох сметка колко МНОГО време Александра остава концентрирана, когато с баща й (някак се им стана традиция с него да минават през този вид книги) в книгити с различни видове лабиринти и загадки. Първата подобна книга, с която се сдобихме у дома беше “Кодово наименование: Загадки на всеки етаж” на издателство Миранда (за която вече съм ви споделяла 😊 ). Още с тази първа книга някак си с баща й направиха ешаването на заплетени загадки и различни мистериозни случаи като “тяхното си нещо” (като наред с това правят и различни експерименти из вкъщи де, но за…
-
Разбирам чувствата ти и ще се съобразя с тях …
Представяйки ви книгата на издателство Меченосец – Опашати непознати, засегнах темата за емпатията при децата като обещах един по-подробен текст, посветен конкретно на емпатията. Много експерти споделят, че емпатията е важен инструмент, който децата трябва да имат в своя емоционален инструментариум. Тя е важна, защото може да помогне на хората не само да изградят връзки с другите около тях, но също така да регулират емоциите си и да развият у себе си способността и желанието да са от помощ на хората около тях и на обществото като цяло. При децата – емпатията може да предотврати тормоза над другите, да им помогне да се сприятеляват по-лесно и да получат помощ от…
-
Дори и да сме четирима, шестима или стотина, обичта ми към теб няма да се промени
Проблемът с ревността, когато децата са две и повече е доста сериозен. Излишно е да споменавам колко много съм изчела по темата и колко много се стараем у дома да покажем на децата, че ги обичаме еднакво… Вече не веднъж съм споделяла за препоръката на Радостина Стоянова (от център “Радости”) – да се опитваме всяко дете да има своето си време с всеки от родителите. И тук не мога да си изкривя душата и да не призная, че не всяка седмица успяваме да дадем на децата това време. Но се стараем по е всеки месец всеки да има своето си време и с мама и с тати, по отделно. Разбира…
-
Щастие – знаеш ли, много е просто …
Един от първите цитати, свързани с възпитанието на децата беше този по-долу. Това е и цитатът, който съм запомнола най-ясно и в който съм се хванала като мото на моето майчинство. “Не възпитавайте децата си да бъдат богати, образовайте ги да бъдат щастливи, за да знаят стойността на нещата, а не цената им.” Щастието обаче е такава величина, която не може да се опише и е трудно да се обясни … особено на дете. Истината е, че искрено не знам как да го обясня на децата, как да го кожа разбираемо така, че да си дадат сметка кое е важното в живота и кое е преходно. Това е и причината…
-
Когато “зима” предизвиква невероятно вълнение, въпреки слънчевото време навън …
Въпреки че аз вече си мечтая за пролет, лято и топли дни, моята малка голяма Александра е разгара на разговори и планове за зима и сняг 😆 Преди да си помислите нещо, не се е объркало детето. Просто тази година от градината им организират нещо като ски училище, което ще се случи следващата седмица. За да е готова за това напълно ново за нея приключение, у дома цялата седмица се четат книги на зимна тематика 😆 Ако трябва да съм честна, четат се точно две книги на зимна тематика – “Клод на ски” (разбира се) и “Коледата на Клод” (повече по желание на Константин, тъй като кака му се е…
-
Емпатията е ключът!
Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин. “Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с…
-
Защо е важо да четем на децата?
Всеки, който има деца, предполагам е наясно, че децата са като гъби – попиват всичко, до което се докоснат; всичко, което ги заобикаля 😊 Ама наистина! Дори, когато им четем приказки, малките им мозъчета не спират да работят, обръщайки внимание на всички думи и всяка емоция, която те носят … всичко. Виждам го при Александра. Виждам го вече и при Константин. Виждам колко живо усещат всяка книга, до която сме се докоснали. Виждам как разказват историите (някои толкова добре научени, че чак ме поправят ако объркам някоя дума 😁). Когато четем на децата си още от бебета , със сигурност помагаме за развитието на малките им мозъчета. Но да четем…
-
Буболечкотърсачи
Децата сякаш по природа са невероятно любопитни към всякакви пълзящи и/или летящи гадинки. Моите съвсем не са изключение от това правило 😀Понякога тичат след някое летящо бръмбарче и се опитват да го хванат и да ми го покажат. Друг път, въпреки, че може малко да се страхуват от буболечето (след като беше ужилена от оса, Алекс вече е с едно на ум за тях) пак застават малко в страни и любопитно наблюдават малката гадинка. Аз самата, вече като възрастен, съм с различна поносимост към различните видове буболечки, но дори въпреки това, имам ясен спомен как сме гонили калинки и божи кравички на поляната пред блока като малки, само за да…
