детски книги

… сега й се искаше да се смее и весели, да играе с приятелите си, а не да тъгува самичка.”

Преди време ви разказвах за една книжка, която ми помогна МНОГО в това да обясня на Александра емоциите, през които преминава и да й дам варианти за действия спрямо всяка емоция и ситуация.

Днес искам да ви представя един детски автор, защото не мога да избера само една от нейните книги, за която да споделя впечатления.

Наталия Чуб е психолог и съвременен писател, автор на вълнуващи приключенски произведения и енциклопедии за деца. Всички й книги (в България ги издава издателство Коала Прес) едновременно забавляват детето с интересна история, но и внимателно и с финес успяват да го научат на нещо ново. В нейните книги малкият слушател може да намери отговори на най-популярните въпроси в стил „Защо?“, упражнения за трениране на паметта, въображението и фината моторика, както и да придобие първи знания за емоциите си и как да се справя с тях.

Именно как са поднесени емоциите и вариантите за справяне с тях е първото, което привлече вниманието ми в книгите на авторката. С помощта на забавни персонажи Наталия Чуб говори за различните детски емоции и как те влияят на живота му, давайки вариант за действие, разбираем и лесно възприемчив от децата.

На пръв поглед, вероятно и при първо четене, ще ви се стори че историите се развиват някак много бързо. Лисичето Бетси плаче ли плаче и изведнъж осъзнава, че всъщност така пропилява времето си и не успява да обърне достатъчно внимание на всичко интересно, което се случва около нея. Или малката Сашенка я е страх от тъмното, но само след кратък разговор с мишлетата, които се промъкват нощем в стаята й, решава, че тъмното не е страшно.

Сякаш ние възрастните сме свикнали всичко да става трудно и бавно. Обаче за децата не е така. На тях им трянва една единствена причина и ще спрат да се страхуват от тъмното, или ще спрат да плачат и ще започнат да търсят щастливите моменти в ежедневието си. За тях нещата не са сложни и объркани, а прости и лесно разбираеми. Децата нямат нужда от многословие, а от кратък и ясен отговор, или решение. И колкот по-малки са, толкова по-кратко и ясно трябва да им се обяснява всичко. Поне това са моие наблюдения с Константин (2,5г) и Александра (4,5г), които се влюбиха в цялата поредица на авторката още с първото четене.

И въпреки, че на самите книжки пише препоръчаителна възраст 5+, смея да твърдя, че те са толкова добре направени (и като подбрани думи, дължина на текста и съпътстващи илюстрации), че аз смело ги чета на Коко, без притеснение дали може да ги разбера. Дори напротив – колкото по-често ги четем, толкова по-видима промяна виждам в него. По-осъзнато започва да реагира. Говорим си за Бетси, когато започне да се тръшка. Подсещам го за нея, разпитвам го какво е правила тя и до какви изводи е стигнала след наводнението (което сътворява от своите сълзи). Смеем се на ситуацията, в която малката лисичка сама се поставя и Коко сам стига до извода, че има по-хубав начин да изкарваме времето си заедно, от това да плачем.

Използвам активно съветите към възрастните, които всяка книжка на Наталия Чуб съдържа още на първата си страничка. Авторката, бидейки психолог по професия, дава много добри и ясни насоки как да четем книжките й, а също и идеи за разговори с децата докато и след като ги прочетем. Така четенето на приказки се превръща в своеобразна игра и забавление, в което освен, че Алекс и Коко научават нови неща, аз самата научавам повече за децата си и изкарваме истински пълноценно времето си заедно.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.