детски книги

Живееше вещица мила и кротка .Тя имаше пухкава питомна котка …

Пораствайки, децата променят вкуса си за книги и тези, които са харесвали като много малки – вече не са им интересни. Голяма част от “бебешките” им книжки, макр и изключителни мелодични, написани в рими, за да грабнат детското ухо, се наложи да подаря. Първо, защото вече не искат да ги ползват и второ, за да освободя място за нови … Една книга обаче, не спираме да прелистваме и четем откакто я имат (още от преди повече от 2-3 години) и това е “Патилата на метлата” на Джулия Доналдсън (в България, издадена от издателство Жанет).

Това е книгата, която могат да слушат да м чета повече от 5 пъти един след друг и на всеки прочит да се заливат от смях и да коментират историята. Но пък те и всички книги на авторката са такива – изключително забавни, мелодични и с прекрасен изказ. И тук говоря за английския вариант на книгите, тъй като авторката е англичанка. Патилата на метлата беше първата ни среща с български превод на книгите на Доналдсън. Бях скептична още когато я видях, тъй като изказът на авторката е толкова красив и специфичен, че бях убедена, че е невъзможно да бъде направен достатъчно допър превод на български, който да запази не само смисъла на историята, но и красивия изкар и мелодията на думите в рима…

Както вероятно се досещате – грешала съм. Превода на Мария Донева е невероятен и аз като родител, съм изключително щастлива, че имаме възможност да четем историите на Джулия Доналдсън така, че и децата да ги разбират (защото като бяха малки и преди да попадна на българските издания на нейните книги, им четях на английски, но това беше повече за да им чета и да ги увличам по книгите … нещо като да четеш на бебето в корема … за да свикват с гласа ми).

Та, тази прекрасна книга за патилата на метлата е толкова любима, че дори 3 години по-късно, все още е на почитно място в библиотеката и се чете почти всеки месец 😀

Който следи този блог е наясно, че аз винаги и във всяка книга намирам по-дълбок смисъл. И в тази книга на Джулия Доналдсън, мога да каже че се загатва за приятелството и добротата … това да си помагаме и да не оставяме приятел, когато е в беда. И това е посланието, което аз виждам в книгата. Истината е, обаче, че децата я харесват заради забавната история, сърцата вещица, усещането за мелодия и ритъм и страхотните илюстрации (които повече от прекрасно допълват историята).

Аз, като родител, разбира се вярвам, че покрай забавната и весела история, някъде там в подсъзнанието на децата остава и посланието да си помагаме и да бъдем добри един с друг 🙂

И така, вече повече от 3 години всеки от нас (не само деца, но и родителя в мое лице) намираме защо да четем тази прекрасна история … минимум 5 пъти на четене 😀

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.