Когато правиш добро, дори да е малко, никога не е напразно

Приказките у дома никога не са били просто средство за приспиване на децата или начин да уплътним времето … Приказките винаги са били полет на съзнанието и въображението. Учител, който не просто да покаже на децата (а и да припомни на мен), че доброто и искрено сърце може да преобърне планини, но и пътешествие сред фантастични и непознати светове. Пътешествие, което ни дава шанс да опознаем необятната вселена на различните обичаи и култури, не само на Европа, но и на целия свят.

И докато аз, като възрастен, имам някаква представа за света и културата на Древния изток, да видя как децата се срещат за първи път с неговата магия, беше вълшебно! Ако можех само, дори бегло, да ви представя с какво любопитство и трепет поглъщат всяка една думичка от историите за нечувани светове, как запомнят мигновено имена като Хуан, Лиу, Фън и господин Ху, докато аз на моменти дори се запъвам с прочитането им … може би тогава щяхте да разберете вълнението ми от това да се докоснем (не само децата, но цялото семейство) до мистичния свят на най-новата книга на издателство Миранда – Китайски приказки.

Книгата е истинско бижу! От всяка страница те посрещат невероятните образи на героите, изрисувани от магьосника Либико Марая. И всяка илюстрация е в невероятен синхрон с текста, допълваща цялото усещане от запленяващия свят на Китайските приказки.

• 

Още с първия поглед, Алекс се залепи за книгата и сигурно я разгледа поне 3-4 пъти, преди да позволи някой друг да се докосне до това произведение на изкуството 😊

В момента, в който позволи да я хвана и аз – беше, за да започнем да я четем. С изненада открих, че не само, че приказките им бяха много интересни, но и дори запомниха доста от странните имена на героите.

Като изключим всичко това, обаче, основното, което остана след няколкото четения до момента (наред със запознаването с чужда и толкова различна от нашата култура) е духът на уважение и респект, на които учат историите в книгата. А най-странното и интересно е, че виждам ефекта веднага. Понеже баба ми е при нас и помага с децата, докато боледуват и ние ходим на работа, виждам как се отнасят с нея. Все по-често се замислят за уважението към по-възрастните, за важността на това да бъдем добри и вярата, че доброто винаги побеждава.

Няма да крия колко мило ми стана, когато Коко отиде при баба специално да й за есе възглавница, за да си подложи зад кръста. Чул я, че казва на Алекс, че я боли кръста … Или когато Александра каза (ни в клин, ни в ръкав), че лъжата е лошо нещо и винаги ще бъде наказвана. Останах с отворена уста след това включване и попитах за какво става въпрос. Оказа се, че е чула Павлин да споделя за една случка, в която са се опитали да го излъжат и тя веднага обясни колко лошо е това и как всичко ще се оправи, както става в приказката за господин Ху.

Но дори да се абстрахирам от конкретните споменавания на някои от приказките в дадена ситуация, във всичко в ежедневието ни вижвам как тази книга (наред с всичко други, които четем у до а) оставя своя отпечатък в съзнанието и поведението на децата. Освен малките по-трудно доловими неща, имаме и и теренът към различните култури, към Длечния изток, Китай, техните обичаи и начин на живот. Като се замисля, дори не съм си и представяла как ще въведа в съзнанието им и формация ,а страни, които са толкова далеч (не само физически, но и като усещане и обичаи). И всъщност “Китайски приказки” ми помогна да направя това за децата по един вълнуващ и интересен з тях начин.

Не спираме да четем приказките вече втора седмица и си признавам, че аз самата откривам нови и нови неща при всеки следващ прочит. А магията на Изтока в комбинация с невероятния талант на Либико Марайа е толкова завладяваща, че се усещам как понякога сама сядам и се заглеждам в илюстрациите или се зачитам в приказките (без децата да са до мен като оправдание за това), за да се потопя в този толкова вълшебен свят и поне за миг да усетя невероятното му обаяние 😊