-
Емоции и чувства
Скоро споделях информация на тема емпатия и изграждането на емоциоална зрялост при децата. Темата за емоционалната интелигенствност ми е много на сърце (както вечроятно се забелязва и от множеството публикации, които имам тук свързани именно с нея). Иска ми се вътрешно да вярвам, че ще помогна на децата ми да изградят стабилна емоционална сигорност и благодарението на това (и другите ми услия в областта) ще бъдат емоционално зряли и интелигентни възрастни. Затова и имаме доста книги с тази насоченост у дома (любимата ми е “Двете кралства” на прекрасната Катя Антонова и издателство Рибка). Освен книгите (които препрочитаме по няколко пъти, или пък децата слушат в Сторител през заспиване), попаднах и…
-
Разбирам чувствата ти и ще се съобразя с тях …
Представяйки ви книгата на издателство Меченосец – Опашати непознати, засегнах темата за емпатията при децата като обещах един по-подробен текст, посветен конкретно на емпатията. Много експерти споделят, че емпатията е важен инструмент, който децата трябва да имат в своя емоционален инструментариум. Тя е важна, защото може да помогне на хората не само да изградят връзки с другите около тях, но също така да регулират емоциите си и да развият у себе си способността и желанието да са от помощ на хората около тях и на обществото като цяло. При децата – емпатията може да предотврати тормоза над другите, да им помогне да се сприятеляват по-лесно и да получат помощ от…
-
Щастие – знаеш ли, много е просто …
Един от първите цитати, свързани с възпитанието на децата беше този по-долу. Това е и цитатът, който съм запомнола най-ясно и в който съм се хванала като мото на моето майчинство. “Не възпитавайте децата си да бъдат богати, образовайте ги да бъдат щастливи, за да знаят стойността на нещата, а не цената им.” Щастието обаче е такава величина, която не може да се опише и е трудно да се обясни … особено на дете. Истината е, че искрено не знам как да го обясня на децата, как да го кожа разбираемо така, че да си дадат сметка кое е важното в живота и кое е преходно. Това е и причината…
-
Шест години … майка!
Шест години по-малко сън! Шест години повече притеснение! Шест години сърцето и душата ми живеят извън тялото ми. Шест години вече знам какво е истинско щастие и гордост! Днес в 19:03 часа станаха точно шест години, откакто Александра ме избра за нейна майка ❤️ И не мога да опиша колко горда и безкрайно щастлива се чувствам от това, че именно тя е моя дъщеря. Тя, която е цялата сърце и душа! Тя, която пръска любов и обич! Тя, която прегръща дърветата и гледа цветата с такова обожание, че човек може да им завиди на тези цветя, защото не е на тяхно място. Тя, която смята, че няма по-хубав подарък книга.…
-
Не е лично
Днес искам да ви споделя нещо, до което стигнах в огромна степен благодарение на мястото, където работя в момента и хората, с които работя там .. Нещо, което много лесно може да бъде приложено и към това да си родител и вече запозва да ми помага да се справям с емоциите и състоянията на децата … Не е лично! Константин, който ляга на пода и започва да се тръшка, само за да види дали ще реагирам и … как ще го направя, ако се случи. Алексанра, която решава да удари брант си, защото й е взел моливът от ръцете, толчно когато е “правила най-красивата част от рисунката”. Дори “Няма да…
-
Емпатията е ключът!
Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин. “Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с…
-
“Страх ме беше” – признава си момчето. “И мен”- кимва мама.
Може би няма родител ,който да не иска децата да му израстнат смели, борбени и упорити възрастни. Мисля, че всики правим каквото можем (или сме прочели или чули от някого), за да помогнем на децата да изградят способността да разчитат всяка различна емоция, която изпитват в даден момент, да съумяват да се справят с всяка една от тях по спокоен и рационален начин… и, разбира се, да имат спокойствието и увереността, че могат да споделят всяка болка, радост или страх с нас – техните родители. Вече не веднъж съм ви споделяла, че у дома използвам в огромна степен помощта на книгите за справяне със страха (напр. “Лошият цар е същински…
-
Коледен календар 2021, с активности за мъници на възраст между 3 и 6 години + free printable
Отново е това време от годината. Отново се потапяме неусетно в магията на Коледните празници. Отново прави равносметки и мечтаем смело не само за празниците, но и за годината, с която предстои да се срещнем. Отново ставаме деца, връщайки се към топлите спомени от детството ни. За приказните Коледи, трепета и вълнението дали сме били послушни и какво ще намерим под елхата (в ботушкитени) сутринта на 25-ти декември. И покрай цялата приказност на това време от годината, аз отново искам да го направя забавно и магично за децата. Миналата година успях най-накрая да измисля и направя адвент календар за моите мъници (можете да прочетете повече за него и да го…
-
Да си смел не означава да не изпитваш страх …
Сигурно няма човек, който да не се е страхувал като малък от тъмното, от чудовище под леглото (Турбалан беше на мода, когато аз бях малка) или дори от бури и гръмотевици. Повечето от тези детски страхове, разбира се, се израстват с времето. Знанието и разбирането за нещата, обаче, не винаги прави по-лесно справянето със страха в момента, в който той вече ни е завладял (и това важи не само за децата). Понякога, когато страховете продължават да тормозят съзнанието (или това е, което наблюдавам при моите деца), това обикновено води до липса на кураж и вяра, че могат да се справят с тези страхове. В тези моменти, съм разбрала за себе…
-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
