Да си смел не означава да не изпитваш страх …

Сигурно няма човек, който да не се е страхувал като малък от тъмното, от чудовище под леглото (Турбалан беше на мода, когато аз бях малка) или  дори от бури и гръмотевици. Повечето от тези детски страхове, разбира се, се израстват с времето. Знанието и разбирането за нещата, обаче, не винаги прави по-лесно справянето със страха в момента, в който той вече ни е завладял (и това важи не само за децата).

Понякога, когато страховете продължават да тормозят съзнанието (или това е, което наблюдавам при моите деца), това обикновено води до липса на кураж и вяра, че могат да се справят с тези страхове.

В тези моменти, съм разбрала за себе си, че е много важно да не омаловажаваме страха на детето, дори и на нас да ни се вижда смешен. Страховете, тревогите и радостите, появяващи се във всяка възраст са свързани с това, което познаваме до съответния момент от света. Всяка емоция е важна и дори да изглежда малко или глупаво от погледа на времето, то е голямо, дори гигантско в съзнанието на малкия човек, когото възпитаваме. Така го виждам аз.

Напоследък се случва все по-често Алекс да казва “Аз съм смела и не ме е страх.”, макар да е повече от ясно колко МНОГО всъщност я е страх … В тези моменти обикновено отговорът на баща й е “Да си смела, не означава да не те е страх. Да си смела означава да мислиш върху това, от което те е страх и да се опиташ да се справиш, въпреки, че те е страх. Всичко в границите на разумното, разбира се”. Ако не го бях чувала да го казва доста преди да излезе последната книга от поредицата “Заек и Мечка – Лошият цар е същински кошмар” на издателство Таймлайнс, щях да кажа, че го е прочел на децата и след това им го припомня 😊

Ако не го бяхме прочели после във въпросната книга, сигурно и Алекс не би запомнила толкова ясно думите на баща си. Комбинацията от двете обаче помага толкова много в моментите, когато се страхува и я е срам да си признае, или пък я е страх да опита въпреки страховете си.

Последният пример, от неделя, когато беше на рожден ден на приятелка и почти във всяка игра се страхуваше да се включи, за да не се окаже, че не се е справила. Признавам си най-искрено, че (понеже баща й не беше с нас) се справих във вдъхването на кураж точно с помощта на тази книга. Да, не съм я носила в задния си джоб, но вече толкова пъти сме я чели, че и двете с Алекс я знаем почти наизуст 😁 Благодарение на това, успявах да й припомня как Заекът се пребори със страха си от тъмното, от вълците и дори от полярните мечки, за да спаси своя и дома на приятелите си. Това пък й даваше кураж да опита, да се включи и да се забавлява, заедно с приятелите си 😊

За поредицата Заек и Мечка вече съм ви разказвала и който е видял предишната ми статия, със сигурност е наясно какво огромно място заемат точно тези детски книги не само в сърцата на Алекс и Коко, но и в моето. Все още се промъквам вечер, когато децата са вече заспали, за да отвлека някоя книга от поредицата и да си я прочета преди лягане 😁 Най-новата книга по нищо не отстъпва на първите четири!

“Лошият цар е същински кошмар” е мааалко по-дълга от другите книги от поредицата. Когато я четох е за първи път направих грешката да обещая да я прочетем преди лягане … В 23 часа все още я четях, а децата слушаха в захлас 😁 Историята отново е пленително разказана, като не й липсват забавни моменти въпреки сериозността на описаните случки и посланието на книгата като цяло. Основната тема (за страха и смелостта) поражда многоженство въпроси и може да бъде отправна точка за всякакви разговори не само за страховете и това да се бориш тях, но и относно това да вземеш нещата в свои ръце, а не да чакаш винаги някой да се справя вместо теб.

У дома, въпреки че книгата е четена безкрайно много пъти, разговорите след всеки прочит са уникални. Всяко следващо слушане (докато я чета) поражда нови и нови мисли и въпроси у децата и не мисля, че сме имали един с едни еднакво или припокриващи се разговори по темите, заложени в историята.