-
Време за децата, за мен … за семейството
Покрай работата и многото командировки ми остава все по-малко “свободно време, което вероятно се усеща и тук. Наред с това, мозъкът ми работи на други обороти и честоти и буквално съм попаднала в някакъв застой в измислянето и прилагането на какви ли не игри и занимания с децата. И това определено ми тежи, а 100% и те го усещат 🥺 Пиша днес, обаче, не за да мрънкам или да се оплаквам, а за да споделя за една страхотна услуга за заети родители 😊 Услугата се казва Hobby box и преставлява кутия пълна с всякакви артистични материали за деца, с които да създават какви ли не ръчно изработени изделия. У дома…
-
Малките – ГОЛЕМИ неща от живота
Тази събота, след като излязох от банята ги видях ето така … На пръв поглед – нищо особено, ще си каже някой .. Не знам от възрастта ли или от какво, но сякаш ставам все по-сантиментална и с всеки изминаващ ден си давам сметка, че именно малки моменти като този са (всъщност) големите неща, за които живеем. Като съботните ни пътувания и традицията да обядваме, седнали в отворения багажник на колата по време на тези кратки бягства от столицата. Като правенето на палачинки в неделя сутрин – децата, подскачащи около баща си (понеже у дома прекрасният ми съпруг прави неделните палачинки) и питащи “Готови ли са вече?” и “Кога ще…
-
Първи юни – на пазар за подаръци
Остава едва седмица до най-детския празник и у дома вече започваме подготовката за него. Детето в мен се вълнува само при мисълта, че празникът е толкова близо. По-късно ще споделя и какво ми се върти в главата като идеи за това как да изкараме самия празник. Днес обаче ще насоча вниманието ви към няколко бюджетни идеи за истински хубав (и полезен) подарък за малките ни съкровища. И ако следите този блог, вероятно никак няма да ви изненадам с първото си предложение ☺️ Не веднъж съм споделяла, че за мен парите дадени за книги, ВИНАГИ са инвестиция и НИКОГА не са разход. Това е и първото ми предложение – адаптираните за…
-
#ВечерБезЕкрани
Ако не следите Алекс (offlinekids.bg) в някоя от социалните мрежи, може и да не сте разбрали за страхотната й инициатива #вечербезекрани. Ако това е така, нека ви разкажа малко повече за Алекс и нейната инициатива. Алекс е прекрасна млада дама, майка две също толкова прекрасни деца, която посвещава времето по време на майчинство в това да даде на хората повече информация за вредата от екраните (независино дали на телефон, таблет или телевизор) и как те ограбват пълноценното ни време със семейството като същевременно дава и много алтернативи за приятно изкарване на времето ни истински заедно със семействата си. Повече за нея и това, с което се занимава, можете да видите…
-
Изкуството да бъдеш “възрастен”
Някой дни успявам да стана половин час преди всички вкъщи, да си направя сутрешната тренировка, след което дори да пия чаша кафе в светлината на пробуждащият се ден. В други дни едва успявам да стана с децата и набегом подготвяме раници, бутвам им по парче кекс в ръчичките и се изстрелваме от входната врата набегом към градината (за да не изпуснат закуската там 😊). Някои дни се радвам на порастващите ми, мислещи и чувстващи прекрасни деца. В други – ми идва да плача истерично гледайки ги как порастват … нещо, което ме прави както безкрайно щастлива, така и също толкова тъжна (усещайки как детството им прелита с всяко мигване на…
-
Мога да го направя! И със страхотна решителност Мими започна да чисти стаята си.
Сигурна съм, че не съм нито първия, нито последния родител, който се сблъсква с нежеланието на децата си, да си подреждат стаята (и изобщо местата, които са разхвърляли). И надали има изпитана рецепта за това как да научиш децата си да подреждат и да оправят след себе си. Обаче, се оказа, че най-лесният начин, който работи при нас не са разправиите или мърморенето, а момента, в който една малка фея-играчка (най-любимата играчка на Александра) изведнъж изчезна и стана неоткриваема 😁 Най-хубавото е, че когато Алекс дойде при мен с думите “Мамо, къде ми е феята?”, дори нямаше нужда да отговарям. По някакво стечение на обстоятелствата предишната вечер четохме една от…
-
Когато не се карат … е вълшебно!
Двете ми прекрасни деца имат различка от почти 2 години. През първата година – година и полвина нещата се случваха сравнително гладко. Но колкото повече порастват, толкова по-често започват да спорят, да се боричкат и не рядко – да се разплакват един друг. Въпреки това, все по-често започвам да ги виждам как се заиграват заедно, как си помагат … Когато не се карат, Александра “чете” приказки на Константин и той я слуша с любопитство. Когато не се карат, карат колички по килима или редят кули от конструктор … ЗАЕДНО. Когато не се карат, рисуват заедно и после си разменят готовите рисунки вместо картички. Когато не се карат, Константин гледа с…
-
Какво е любовта?
Александра много често пита “Мамо, какво е любовта?”. Не само сега. Питала ме е и преди … Пита си, от време на време 😊 А любовта е трудна за обяснение, нали? Особено на едно почти 5-годишно. Обаче моето 5-годишно се е родило такова – обичливо и добродушно (май всъщност всички се раждат такива, но после средата ги променя). Когато проходи, всяка разходка (колкото и близо до вкъщи да беше) отнемаше толкова много време … Защото Алекс искаше да прегърне всяко дърво по пътя. Да не бъде ли самотни. Искаше да прегръща всичко и всички. Беше внимателна към децата на площадката и ако чуеше някой да плаче – тичаше да му…
-
Колко ли би било забавно, ако можехме да сме дребни, колкото буболечките!
Не знам вие как купувате детските книжки. Аз лично чета мнения, разглеждам максимално информацията, която предоставят от съответсното издателство (ако има снимки – чета текста по снимките, за да съм сигурна, че е написан добре), а ако имам възможност – преглеждам направо хартиеното издание. Рядко, да не кажа никога, купувам книги за децата, без да имам някаква сравнително подробна информация. Уини и Уилбър, обаче, е поредица, която прави изключение от правилата в горния абзац. Реших, че ще я добавя в библиотеката на децата, просто защото знам, че зад нея стои издателство Timelines и бях сигурна, че с техните книги няма да сгреша. Та, така се появиха Уини и Уилбър у…
-
Възпитаваме децата, като възпитаваме себе си
Да, за тези близо 5 години, откакто съм майка, все повече се убеждавам в това твърдение. Няма как да науча децата на спорт и движение, ако постоянно се излежавам у дома на дивана. Няма как да ги науча да се хранят здравословно, ако аз не го правя. Няма как да ги науча да са мили, ако аз самата съм груба. Както знаем, децата чуват думите, но това, което им оказва по-голямо влияние е примерът, който виждат. А аз определено имам неща, които искам да променя, за да бъда по-добър пример. Именно децата и примерът, които искам да бъда за тях, са основната причина и мотивация за мен, да не спирам…
