-
Да се чувстваш добре в своята кожа
Като говорим за това, човек да се чувства добре в кожата си, едно от основните важни предпоставки за това е все пак да полага грижа за тази кожа. Може би преди години е било нормално само възрастните да използват крем или да измиват лицето си вечер преди лягане. Сега обаче определено не е така. Грижата за кожата е грижа за себе си. А за мен е и моето лично време, в което (съвсем буквално) се откъсвам от ежедневието, от работата и всичкото напрежение на забързания живот, който водя, и позволявам на мозъка ми да си почине. За първи път съвсем осъзнато си дадох сметка за това, когато отидох на диагностика…
-
“Моята представа за полезност в живота е да давам – стойност, грижа, подкрепа.”
Днес искам да ви запозная с поредния мил човек с голямо сърце, с който имах късмета да се срещна. Коя е Вероника Начева? За мен, тя не е посто собственика на салона за красота, в който отделям време на себе си и успявам да се откъсна от работа, ежедневие и всякакви грижи. Вероника е първия човек, който ще срещнете, когато влезете в Ronique. Вероника е и този човек, който е винаги насреща да изслуша, да сподели и да помогне с всичко, с което може. Вероника е този човек, чиято лична история е далеч от приказка, но това не я е озлобило. Всъщност, най-докосващото и милото е, че въпреки всичко –…
-
Време за децата, за мен … за семейството
Покрай работата и многото командировки ми остава все по-малко “свободно време, което вероятно се усеща и тук. Наред с това, мозъкът ми работи на други обороти и честоти и буквално съм попаднала в някакъв застой в измислянето и прилагането на какви ли не игри и занимания с децата. И това определено ми тежи, а 100% и те го усещат 🥺 Пиша днес, обаче, не за да мрънкам или да се оплаквам, а за да споделя за една страхотна услуга за заети родители 😊 Услугата се казва Hobby box и преставлява кутия пълна с всякакви артистични материали за деца, с които да създават какви ли не ръчно изработени изделия. У дома…
-
Разговор със себе си …
Докато слушаме ежедневно за войната на Русия с Украйна, аз се изправям пред една моя лична война. И в нея, както във всяка война, няма победители. Но се опитвам да намеря най-малко болезнения път за изход от ситуацията … Иска ми се да вярвам, че от всичко, което се случва със света, от всичко, което се случва във мен, ще излезем (ще изляза) по-силни. Не мисля, да ви натоварвам с мрачни мисли, има достатъчно и навън (за съжаление). Покрай всичко, което ми се случва и личните ми борби все по-често се обръщам навътре към себе си, търсейки светлината някъде там. И успоредно с това търсене намирам, научавам повече и за…
-
Истината е,че няма ЕДИНСТВЕН правилен начин за отглеждане на деца!
Съвсем случайно попаднах на книгата на Кристина Кузмич – “Дръж се!”. Признавам си – бях я виждала по книжарниците и ми привлече погледа с интересната и забавна корица, но не ми се беше отдавал шанс да я прелистя. Този шанс ми даде Веси, която в продължение на седмица споделяше различни цитати от книгата (кой от кой по-забавни и мотивиращи). Истината е, че въпреки цитатите, нямах представа на какво четиво ще попадна, когато я отворих за първи път. Признавам си искрено и, че преди да започна да чета книгата, нямах представа коя е Кристина Кузмич. Обаче в момента, в който прочетох първите няколко страници, ми се прииска да разбера повече за…
-
Уорън 13-сти
Понеже все още сме на тема “страх” и “страшни неща/хора/предмети/животни … Днес се отбивам да ви споделя за една “страшна” детска книга, която обаче е за по-големи от моите деца 😊 Доста време ми отне да се реша да си купя първата книга от поредицата “Уорън 13” на издателство Таймлайнс. Понеже е детска, но не е за моите деца (защо все още са малки за нея). А в същото време е толкова красива (!) и излиза от едно от най-любимите ми издателства. Издателство, което предлага на младият български читател само изключително качествена чуждестранна литератуа. По принцип не ми трябва извинение, за да си купя детска книга за мен, но досега…
-
За душата, която мечтае, няма нищо невъзможно!
След шоковото пропадане в края на миналата година, тази започнах с много вълнение и въодушевление, както и с решимостта 2022-ра да бъде моята година. Под моята имам предвид, не само да преследвам мечтите си, но и да се обърна повече навътре съм себе си; да се намеря и да си помогна повече да не се губя така, както в края на 2021-ва. Както се досещате, просто да вземеш някакво решение, не променя нещата. Трябват си действия. За щастие, след като се заредих положително от изкараното време с децата, сестра ми и племенниците, имах първите три дни от годината, за да се позамисля и (най-малкото) да опитам да направя план за…
-
Пътуване през историята на света …
Вече, предполагам, знаете, че съм пристрастна към всичко, което излеза от издателство Таймлайнс … Не само, защото до момента всяко тяхно издание, до което съм се докоснала, е изключително ценно и качествено изработено, но и заради Човека (с главно “Ч”), който е в основата на издателството ❤️ Днес искам да ви споделя за поредната колекция от книги, оставящи следа (не само в детското съзнание, но и в това на възрастните). А именно – Хроники на (обърнете внимание!) художника Петер Хус. Още с първия допир до “Хроники: Пътуване през историята”, бях изключително впечатлена от илюстрациите и цялостното визуално оформление на книгата. Във всяка една илюстрация има толкова много, че ако се…
-
Подаръци с мисия и в подкрепа на малкия бизнес и българските творци
През изминалите две години имах късмета и щастието да се запозная с различни хора, опитващи се да създават и поддържат собствен бизнес в България, предлагайки качествени продукти на потребителя. Благодарение на някои от тях, видях отблизо колко трудно е да правиш бизнес в условията тук, особено на фона на Ковид 19 … Малко или много всичко това промени начинът ми на мислене и подаръците, които избирам за близките си хора. И тъй като коледните празници са все по-близо, ако вие все още не сте предвидили подаръци за всички близки, ето няколко идеи за подарък в подкрепа на малкия бизнес 😊 Защото и мама е човек … Както вероятно се досещате,…
-
25-тия час на денонощието
Надали има човек, сред четящите тук, който в даден момент да не си е казвал, че 24-часовото денонощие е прекалено кратко. И на мен ми се случва .. особено често след като се върнах от майчинство на работа. Със сигурност имам нужда от повече време с децата, повече време със семейството … и повече време, за да успея да завърша всички задачи в работа. И някак 24 часа в денонощието се оказват прекалено малко за всичко. И сега няма да ви баламосвам, че времето е започнало да ми стига след като … нещо-си. Сякаш времето никога няма да ми е достатъчно. Обаче … Обаче! Успях да направя така, че поне…
