-
“Да изпредеш зората”, Елизабет Лим
Днес ви потапям в една азиатска приказка с първата творба на Елизабет Лим – “Да изпредеш зората”. Да, правилно прочетохте – първата. Поредицата “Кръвта на звездите” е първата, която Елизабет Лим пише, но Станислава от издателство Noble star books сподели, че на нея емоционално и се струва, че е по-добре българския читател да ги прочете на обратно – първо поредицата за жеравите и после ази за звездите. И да ви кажа, четейки “Да изпредеш зората” я разбирам напълно защо е взела това решение ☺️ И двете поредици са прекрасни и приказни. И двете ни потапят в азиатската митология. Но сякаш “Да изпредеш зората” нямаше да позволи на “Шест алени жерава”…
-
Мръсни дни, Геновева Димова
“Мръсни дни” привлече погледа ми още с корицата. После, като видях, че авторката е българка, веднага направих връзката с нашите “мръсни дни”, които са част от нашето наследство и легенди. Не се поколебах дори за миг, дали да си я взема, но си постоя у дома известно време, докато стигна до нейния прочит. Романът е мрачен и пълен с чудовищата на нашата митология, което го прави не толкова “ужасяващ”, колкото интересен и изпълнен с приключения от началото до самия край. Историята ни пренася в оградения град Черноград, където всеки знае да стои на закрито по време на Мръсните дни, когато новата година е родена, но все още не е кръстена…
-
Светлината, която ни заслепява, Анди Дарси Тео
Невероятен дебютен роман на Анди Дарси Тео! Честно казано, нямах идея какво ще открия между красивите корици на “Светлината, която ни заслепява”. Харесах книгата още с името и корицата, но реших, че отново няма да прочета анотацията на гърба, а ще се гмурна в книгата незнаеща. Първият роман на Анди Дарси Тео ни потапя в света на осиновения тийнейджър Алексис Майкълс, който в по-голямата част от детството си е преследван от един въображаем (може би?) „човек-сянка“. В по-голямата част от времето Сенчестия изглежда като една ужасяваща халюцинация, която се опитва да накара малкия Алексис да прави ужасни неща. Утеха му носи само синият амулет, който малкото момче притежава откакто се…
-
Пътят на подправките, Мая Ибрахим
От доста време на шкафа ми с TBR книгите и съм супер щастлива, че най-накрая прочетох книгата, благодарение на леко побутване от литературния клуб на Краси (където ни е книга на месеца). Отново не бях чела нищо за книгата и нямах представа с какво ще се сблъскам между страниците й. И отново останах впечатлена 😊 Единственият недостатък от това, че нямах идея с какво си имам работа е, че книгата се оказа първа от трилогия. Трилогия, която все още не е написана и сега ще тръпна в нетърпение за излизането на следващите две книги (втората е планирана за ноември тази година да излезе на английски, и догодина на български ..…
-
Финал, Стефани Гарбър
“Финал” е третата книга от поредицата на Стефани Гарбър “Каравал” и честно казано ми става малко мъчно, че приключих с тази шантава игра на име Каравал 🙂 Стефани Гарбър определено умее да изгражда фантастични светове, които да грабнат читателя и да го оставят в техен плен дълго, след като е приключил книгите й. “Всяка история има четири части: начало, среда, почти-край и истински край.” Докато първите два романа от поредицата представят на читателя две различни гледни точки на случващото се – тази на Скарлет в първия и тази на сестра й Донатела (във втория), то третия роман разделя разказа на историята между двете сестри, което, пък, дава много по-широк поглед…
-
Шест алени жерава
Ако сте сравнително редовни посетители на този блог, може би вече сте съвсем наясно, че истински обожавам романите от фентъзи жанра. С някаква невероятна лекота те подхранват въображението ми и ми позволяват да избягам от ежедневието и емоционалното натоварване на всеки ден. А усещането съм толкова пленена от историята, че да ми е трудно да разпозная минаващото в четене време (усещане сякаш всъщност живея в книгата, а не в заобикалящата ме реалност), е уникално! Точно така се почувствах и докато четях книгите от “Шест алени жерава” на Елизабет Лим (издават Noble Star Books). Поредицата “Шест алени жерава” е първата, която ме среща с авторката, но определено няма да е последната.…
-
Шапкарите – история за кураж, приятелство, приключение и много, много магия
Днес искам да ви срещна с една детска книга, която е за мааалко по-големи деца от моите. В момента, в който излезе “Шапкарите” на Тамзин Мърчант се влюбих в корицата. Взех я за мен. Не бях сигурна дали Алексчето не е прекалено малка, предвид, че препоръчителната възраст е 8-9+, но харесах идеята и корицата и си казах “Тя ще стане на 8-9 и ще я прочете. А преди това ще мога и аз да я прочета”. Книгата изкара доста време в моята библиотека, без да успея да стигна до нея (голяма грешка!). След като прочетох, обаче, “Докъде се издигаме в мрака” просто не знаех какво да подхвана (вече ви споделих…
-
Ще успееш ли да разрешиш мистерията?
Помните ли книгите-игри от едно време? Обожавах ги! Имам един цял рафт в библиотеката, в Търново при баща ми, само с такива. Направо си умирах от кеф и любопитство какво ще се случи при следващото решение, което вземах в течение на четене на книгата. Хем четеш книга и един цял необятен свят се разкрива пред теб. Хем в същото време имаш силата и възможността да диктуваш как ще се развие историята. Просто приказно! Мъчно ми беше, че някак отшумяха този тип книги, но съм щастлива, че пазя своите и съм ги нагласила за децата, когато станат достатъчно големи. Все още са малки обаче и не съм им ги показвала. НО!…
-
Изведнъж от всички пръчки се понесоха малки вълни от искри …
Ох, когато стане въпрос за вещици, вампири и всякакви такива фантастични същества, детето в мен направопирува от щастие. Сега, обаче, и родителят в мен, който е запален читател, е още по-щастлив, защото дъщеря ми се е запалила по същите тези вълнуващи фантастични персонажи. Признавам си, че предид книгата, която подхванахме заедно с Алекс да четем, някак си е нормално едно дете да се влюби в героя и да се постави на въображаемо ниво на неговото място. Коя е книгата? Става въпрос за “Дневниците на вещицата по неволя” на издателство Асеневци. Книгата е част от поредица (се оказа, хихи 😁) и ние с Алексчето силно се надяваме съвсем скоро да видим…
-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…
