-
“Страх ме беше” – признава си момчето. “И мен”- кимва мама.
Може би няма родител ,който да не иска децата да му израстнат смели, борбени и упорити възрастни. Мисля, че всики правим каквото можем (или сме прочели или чули от някого), за да помогнем на децата да изградят способността да разчитат всяка различна емоция, която изпитват в даден момент, да съумяват да се справят с всяка една от тях по спокоен и рационален начин… и, разбира се, да имат спокойствието и увереността, че могат да споделят всяка болка, радост или страх с нас – техните родители. Вече не веднъж съм ви споделяла, че у дома използвам в огромна степен помощта на книгите за справяне със страха (напр. “Лошият цар е същински…
-
Първи юни – на пазар за подаръци
Остава едва седмица до най-детския празник и у дома вече започваме подготовката за него. Детето в мен се вълнува само при мисълта, че празникът е толкова близо. По-късно ще споделя и какво ми се върти в главата като идеи за това как да изкараме самия празник. Днес обаче ще насоча вниманието ви към няколко бюджетни идеи за истински хубав (и полезен) подарък за малките ни съкровища. И ако следите този блог, вероятно никак няма да ви изненадам с първото си предложение ☺️ Не веднъж съм споделяла, че за мен парите дадени за книги, ВИНАГИ са инвестиция и НИКОГА не са разход. Това е и първото ми предложение – адаптираните за…
-
За буквите, игрите и ученето
Преди време бях споделяла как Александра се прибра една вечер от градина, изключително впечатлена, че Мими (едно от приятелчетата й в групата) може “да чете” (което пък в последствие се оказа, че означа, че познава азбуката и успява да прочете буквите една след друга на по срички понякога). Та, тогава, благодарение на Мими, Александра за първи път прояви интерес към буквите и тяхното целенасочено учене. В предишната публикация споделих няколко игри и помощни материали, които използваме в ученетео на буквите от азбуката. От тогава насам, Алекс все по-смело учи азбуката, като междувременно дори се научи да изписва името си. Това е и причината да пиша отново за ученето на буквите…
-
Мога да го направя! И със страхотна решителност Мими започна да чисти стаята си.
Сигурна съм, че не съм нито първия, нито последния родител, който се сблъсква с нежеланието на децата си, да си подреждат стаята (и изобщо местата, които са разхвърляли). И надали има изпитана рецепта за това как да научиш децата си да подреждат и да оправят след себе си. Обаче, се оказа, че най-лесният начин, който работи при нас не са разправиите или мърморенето, а момента, в който една малка фея-играчка (най-любимата играчка на Александра) изведнъж изчезна и стана неоткриваема 😁 Най-хубавото е, че когато Алекс дойде при мен с думите “Мамо, къде ми е феята?”, дори нямаше нужда да отговарям. По някакво стечение на обстоятелствата предишната вечер четохме една от…
-
Отново в локдаун – няколко идеи за забава у дома за деца на 3 – 6 години
От утре отново влизаме в локдаун, в които деца и родители трябва да намерят начин да се справят не само физически, но и психически със затварянето у дома. И с това нямам предвид, че е проблем да изкараме повече време с децата си. А това, че трябва да намерим начин да работим така, че да са мотивирани работодателите да ни платят в края на месеца, като това следва да НЕ бъде за сметка на времето с децата и тяхното психично здраве. Факт е и, че с всяко последващо затваряне в домовете ни и липсата на социален контакт с връстниците им, децата стават по-изнервени и все по-трудно успяват да се справят…
-
Можеш да опиташ да мислиш за света по различен начин – предложи Мечката – Може би просто трябва да … го приемеш.
За нагласата … към емоциите, към случващото ни се, към света и живота изобщо. За това да приемеш всичко и всички такива, каквито са и да намериш начин в себе си да обичаш заобикалящия те свят такъв, какъвто е. За това си мисля днес… И не само, но днес малко по-осезаемо. Защо ли? Снощи Алекс се прибра от градина тъжна, че нейната приятелка не е искала да играе с нея на лекари, а е предпочела конструктора. Мъничка е още … такива неща я натъжават, кото е нормално за нейната възраст. Обаче си мечтая с времето да не се натъжава от тях, а да намери силите в себе си да променя…
-
Ако искаш да направиш нещо – направи го! Ще видиш колко далеч ще стигнеш!
Като всеки родител (предполагам), вярвам, че моите деца са способни да променят света. Виждам Александра, която не слуша понякога, груба е и посяга да удари дори Коко … Прави на въпреки, а дори няма 5 години навършени (какво ли ни чака в тийнейджърските й години, хаха 😁) … Но кой ли не е такъв понякога. Аз, за себе си, не мога да кажа, че не съм. И аз съм груба в някакви моменти, сърдя се или когато съм недоспала и изнервена повишавам тон. Обаче въпреки всичко това, Алекс е безкрайно добродушна и обичаща. И преди съм ви разказвала как като малка искаше да прегръща всяко дърво, за да не му…
-
Какво е любовта?
Александра много често пита “Мамо, какво е любовта?”. Не само сега. Питала ме е и преди … Пита си, от време на време 😊 А любовта е трудна за обяснение, нали? Особено на едно почти 5-годишно. Обаче моето 5-годишно се е родило такова – обичливо и добродушно (май всъщност всички се раждат такива, но после средата ги променя). Когато проходи, всяка разходка (колкото и близо до вкъщи да беше) отнемаше толкова много време … Защото Алекс искаше да прегърне всяко дърво по пътя. Да не бъде ли самотни. Искаше да прегръща всичко и всички. Беше внимателна към децата на площадката и ако чуеше някой да плаче – тичаше да му…
-
С тази приказка няма да си казваме лека нощ. С нея ще си кажем “Добро утро”
Ей така започва приказната Вълшебна книжка на Светла Иванова, част от комплекта учещ децата не само на благодарност, но и запознаващ ги с ползите от движението! Най-чистосърдечно си признавам, че се влюбих в комплекта още щом имах възможността да се докосна до него. За мен самата, от тази дълга изолация и година на социална дистанция, започна да ми се отразява липсата на движение … И ако за мен е било трудно, то за децата беше в пъти по-трудно. Освен липсата на приятелчетата им, невъзможността да се излиза свободно в определени моменти, последвана от невъзможността да се виждат с бабите и дядовците си, си оказаха влияние върху емоционалното им състояние. Доказано…
-
… сега й се искаше да се смее и весели, да играе с приятелите си, а не да тъгува самичка.”
Преди време ви разказвах за една книжка, която ми помогна МНОГО в това да обясня на Александра емоциите, през които преминава и да й дам варианти за действия спрямо всяка емоция и ситуация. Днес искам да ви представя един детски автор, защото не мога да избера само една от нейните книги, за която да споделя впечатления. Наталия Чуб е психолог и съвременен писател, автор на вълнуващи приключенски произведения и енциклопедии за деца. Всички й книги (в България ги издава издателство Коала Прес) едновременно забавляват детето с интересна история, но и внимателно и с финес успяват да го научат на нещо ново. В нейните книги малкият слушател може да намери отговори…
