детски книги

Емпатията е ключът!

Не веднъж съм споделяла колко много се старая да помагам на децата да разпознаят, опознаят и разберат своите емоции и да намерят начин да се справят с всяка една от тях. Разбира се, книгите, до които се докосваме помагат в огромна степен в това ми начинатие. Разговорите след всеки прочит – също. Срещата ни с една конкретна детска книга, обаче, ми подаде “липсващото парче от пъзела”, ако мога да се изразя по този начин.

“Опашати непознати” е дебютната книга на Събина Георгиева и издателство Меченосец. Срещата ми с нея беше мнооого по-различна, отколкото си я представях. Истината е, че това е книга, чията корица харесах изключително много. Това, заедно с факта, че ставаше въпрос за кучета са причините да посикам да я имаме. Не бях чела нищо за нея и не знах нищо повече от това, че се разказват 5 истории на 5 различни кучета (това ми беше достатъчно да я поискам). Не бях разбрала, че е в рима и звучи толкова мелодично, докато се чете. Не бях разбрала какво всъщност се крие зад всяка история и всички истории взети заедно … Не бях разбрала, но ако бях – щях да съм я купила още в момента, в който се появи на пазара ❤️

За мен “Опашати непознати” е книга за емпатията, за разбирането на това какво чувстват другите, какво преживяват и как преживяното им се е отразило. Чрез петте различни истории, представени толкова леко и благозвучно, които показват как зад всяко действие всъщност има причина. И това не важни само за кучетата 😄, но със сигурност е по-лесно да бъде разбрано от децата, поглеждайки през очите на “най-добрият приятел” на човека 😊

Тук ще отворя скоба, споделяйки, че у дома (при баща ми) имаме куче, което много прилича на Джина – същият размер и дори изглежда по същия начин, както Джина е изобразена в книгата. Прилика, която децата видяха преди още аз самата да успея да я видя 😊 Мисля си, че може би това катализира още повече емоциите, след прочитането на книгата и в същото време доведе до още по-голямо разбиране у Алекс и Коко (у Александра забележимо по-ясно и по-скоро, вероятно поради разликата им в годините им).

Книгата предизвика задаването на множеество въпроси от Алекс и Коко и с всеки следващ прочит – води до отговори, които децата намират сами в момента, в който изкажат въпросите си на глас. Първоначално разговорите ни се завъртаха около животни, как те се чувстват от нашите действия и какво можем да наравим, за да ги накараме да се чувстват добре. В последстиве (аз самата останах искрено удивена) Александра започна да излиза от света на ивотните и да пренася разбирането си за чуждите емоции в нашия свят – в нейното обкръжение, сред децата в детската градина, госпожите и дори с мен и баща й. Да се прибера уморена и по-изнервена от някаква ситуация в работа или в магазина и да реагирам по-остро отколкото ми се е искало … и извинявайки се на Алекс, да я чуя да казва да не се притеснявам, чвно са ме ядосали някъде … не мога а ви опиша усещането (наред с това да се почувствам малка и нищожна, след като моето дете реагира с таова разбиране в момент, в който аз е трябва да бъда възрастния … изпитах гордост, искрена гордост 💖).

Признавам си искрено, не се бях замисляла за ролята на емпатията в изграждането на емоционално интелигетни деца (възрастни в бъдеще)… И “Опашати непознати” ми отвори очите за това (по-добре късно, отколкото никога, нали?). След като видях, обаче, как децата попиха всяко изречение и смисъла зад всяка дума от книгата, и колко лесно беше да отворим темата за чувствата и преживяванията на другите след срещата ни с Джина, Марли, Тото, Титан и Лайка, се поразрових и започнах да чета повече и повече за емпатията, възпитаването на такава у децата и ролята й изобщо в изграждането на детския характер. За да не ставам многосложна и отегчаваща, ще споделя на кратко, че емпатията е важна, защото може да помогне на хората да изградят връзка, да регулират емоциите и да насърчи поведение на взаимопомощ, разбиране и търпение. За децата ранното разбиране за емпатията е още по-важно, защото може да предотврати тормоза, да им помогне да се сприятеляват и да им помогне да дадат и получат помощ от другите.

Ще завърша с обещание скоро да споделя повече информация (за тези от вас, на които им е интересно) за ролята на емпатията при децата и как всъщност да помогнем на децата да развият такава … и с благодарност към Събина Георгиева за бижуто, което е създала  💖 Благодарна съм, че не само ми помогна да открия моя пропуск в достатъчно ранен етап, но и ми даде основата да започнем разговори на тази толкова важна тема с децата и да поставим основите на тяхното разбиране за чуждите емоции и преживявания💖

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.